Децата в детското неделно училище доста шумяха. Те говореха едно през друго без да се изслушват. Когато влезе учителката всички се умълчаха, но Стамен, който бе с гръб към нея, не я видя и каза високо в настъпилата тишина:
– Исус е преживял същите изпитания, с които и ние се сблъскваме днес.
Тогава друго от децата поклати глава, не се сдържа и се обади:
– Искаш да кажеш, че и Той е минал през пубертета?
– Макар да знаем, че Спасителят е живял като човек на тази земя, – каза учителката, – не сме склонни да приемем реалистично това. Допускаме, че Той някак си по свръхестествен начин, се е разминал с най-неприятните страни на живота.
– Нали Исус се е родил като беззащитно бебе, което се е нуждаело от грижа, – каза Милена.
– Израснал е в семейство на дърводелец, – допълни Стела, – така че вероятно си е играл с дървен материал.
– Да, така е, -съгласи се учителката. – Преминал е и през пубертета, както всяко дете на тази възраст. Макар е живял във време и култура различни от нашите, Исус добре разбира какво изпитваме в живота си.
– А когато сме самотни? – попита плахо Елена.
– Тогава не бива да забравяме, – усмихна се учителката, – че Исус вече е преминал през това. Той чува вика ни и винаги е с нас, докато преминаваме през трудностите на живота.
– Привдига ни в тежък момент, – продължи мисълта малката Лили. – Дава ни надежда, когато сме отчаяни.
– Радва се заедно с нас, – обади се и Дамян, – когато сме преодолели болката.
– Хайде да Му благодарим, – предложи учителката, – че винаги е до нас и се грижи за всички.
