Posts Tagged ‘семейство’

Един преобразен живот

петък, септември 16th, 2022

Бе 1708 година. В Англия се роди Уилям Гримшоу. Той израстна в християнско семейство, но докато учеше в колежа възприе светския начин на живот.

Въпреки всичко той стана пастор заради добрата заплата, но прекарваше много време в игра на карти, лов, риболов и пиене.

Един ден в неговата църква се случи трагедия. Млада жена загуби бебе то си.

Гримшоу я посъветва:

– Забавлявайте се и забравете мъката си.

Разочарован от съвета си Уилям си каза:

– Какъв сляп водач съм на слепите?!

По това време почина и жена му и той потъна още повече в отчаяние.

Тогава се зае да изучава Словото и започна редовно да се моли, търсейки Господа.

Животът му се промени. Все повече хора, които го слушаха, посвещаваха живота си на Исус.

Гримшоу се оттегли в едно село, където повечето хора бяха безразлични към Евангелието.

Той повери живота си на Христос и проповядването му придоби сила.

Хората започнаха да се стичат в църквата. Неговите послания бяха белязани с практични илюстрации, но основно проповядваше Христос.

Поглеждайки назад Уилям съжаляваше:

– Колко малко съм направил за Исус, но … радвам се, че Той толкова много е направил за мен.

Гримшоу където и да отидеше носеше огъня и разпалваше душите на хората.

Уилям е пример за това как Бог може да промени един живот.

Помолете Го да преобрази и вашия.

Вкоренени в любовта

събота, септември 3rd, 2022

Илиана пристигна в центъра за лечение на рак. Там тя щеше да се грижи за майка си. Илиана бе младо момиче и щом пристъпи прага на центъра се почувства съвсем сама и се уплаши.

Бе оставила семейството си далеч оттук, а сега никого не познаваше

Едва бяха свалили багажа ѝ от колата, когато Филип ѝ предложи:

– Мога ли да ви помогна.

Илиана не можеше да откаже на мъжа с голяма и щедра усмивка.

Докато се изкачиха до четвъртия етаж, двамата разговаряха.

– Бих искала да се запозна със съпругата ви, – каза Илиана.

– О, Лора ще ви се зарадва много, – зарадва се Филип. – Тя е толкова добра. През цялото време на лечението ми полагаше големи грижи за мен.
Много бързо двойката съпрузи, Илиана и майка станаха като едно семейство.

– Колко е хубава човек да бъде с вас, – Илиана си призна един ден.

– Това е, защото разчитаме на Бог и един на друг, – топло се усмихна Лора.

Разговаряха, смееха се, споделяха, плачеха и се молеха заедно.

– Чувствам се изолирана ….., – Илиана едва не се разплака в една тиха вечер.

Лора погали младото момиче по главата и прибави:

– Връзката ни с Бога и един с друг ни държи вкоренени в любовта, докато се подкрепяхме.

Обстоятелствата могат да ни заведат на неочаквани места, далеч от нашите зони на комфорт, но ако останем свързани с Бог и един с друг, Той ще ни води и учи как с любов да се подкрепяме взаимно.

Накъде са насочени мислите ти

понеделник, август 22nd, 2022

Валеше изобилно. Вече трети ден без да спира. До скоро жегата ни изгаряше, а сега дъждът ни идваше прекалено.

Павел стоеше в стаята, гледаше как се стичат струите вода по прозореца и поучаваше сина си:

– Характерът ти се определя от мислите ти.

– Какво имаш предвид? – попита Миро.

– Ако се съсредоточиш върху нещата, които носят добро за теб и семейството ти, ще изживееш низ от победи, но ако се разсейваш от изкушенията на този век, ще си създадеш много проблеми.

– Вярно е, – съгласи се Миро. – Много често позволявам на смущаващото ежедневие да завладее мислите ми и зрението ми се замъглява.

– Необходима е вяра и различен фокус, – наблегна бащата. – Когато насочим погледа си върху разочарованията на днешния ден и несигурността на утрешния, губим мира в настоящия. Съсредоточим ли се върху възможностите, а не това, което ни спъва, притесненията престават да имат власт над нас.

– Е, да … Бог ни е създал по свой образ и иска да имаме радост и изобилие….. , – каза съвсем тихо Миро.

– Но Господ няма да ни натрапи насила радостта, трябва да я пожелаем, – усмихна се Павел. – Освен това Той е много по-силен от предизвикателствата, пред които се изправяме.

Павел закрачи из стаята. Спря се и продължи мисълта си:

– По-добре е да се съсредоточим върху Неговия план за нашия живот.

Само човекът, който следва заповедта на Исус без съпротива, оставя игото му да лежи върху Него, бремето му става леко и под нежния Му натиск получава силата да устои по правилния начин на предизвикателствата.

Единствената стабилна основа

петък, август 12th, 2022

Пена и Славена плетяха на пейката и коментираха „злободневни“ проблеми.

– Виж, Пено, навсякъде около нас виждам разбити сърца, разрушени семейства и отнети надежди.

– Да не говорим за обърканите умове, разстроените емоции и физически отпадналите тела, – добави Пена с въздишка.

– Какво според теб се е объркало? – попита загрижено Славена.

– Причината ще да е в основата върху, която градят хората живота си. Тя е погрешна, – отговори Пена.

– И коя е стабилната основа, която би издържала на кризите и натиска? – Славена впери любопитен поглед в Пена.

– Тази основа е Исус Христос.

– От къде си толкова сигурна? – наклони глава на една страна Славена.

– Исус Христос никога не се променя, – започна да изброява Пена, като свиваше пръстите на лявата си ръка. – Той никога няма да те остави, нито ще те изостави. Освен това нищо не може да ни отдели от Неговата любов.

– И сега какво? – Славена наостри уши.

– Ти и всеки друг ще бъдете подготвени за бурите в ежедневието си, ако сте изградили основата на живота си на Исус Христос. Защото никой не може да положи друга основа, освен вече положената, която е Той.

Чувството за дом

петък, април 8th, 2022

Скоро семейство на Пепо се преместиха в нов дом. Той бе съвсем близко до стария, но въпреки това трябваше да натоварят всички си неща на един камион.

Положението се усложни по-късно, поради времето на финансовите транзакции.

– Колко интересно се получи, – смееше се малкия Пепо, – между покупката и продажбата нашите неща ще останат на камиона. А ние къде ще бъдем през това време?

– Ще се настаним някъде временно, – успокои го майка му.

Те намериха стая за една вечер и там преспаха.

Вечерта Пепо сподели с майка си:

– Изненадан съм, че тук се чувствам като у дома, въпреки че не сме нито в нашия, нито в новия дом.

Майка му се усмихна:

– Така се получава, защото си с тези, които обичаш най-много – твоето семейство.

Исус е нашият постоянен спътник, нашето чувство за „дом“, независимо къде се намираме. Той е с нас в нашите настоящи беди и ни подготвя за място, където ще живеем с Него завинаги.

Въпреки несигурността и промяната, които може да изпитаме като граждани на тази земя, ние можем да живеем постоянно с Него навсякъде, всеки ден.