В малък град намиращ се далече от столицата живееше жена, която бе пълна загадка за всички. Наричаха я Матилда. Тя не бе красива. Бе леко закръглена. Обличаше се дори малко старомодно.
В нея нямаше нищо необичайно. Не демонстрираше никакви особени достойнства и въпреки всичко мъжът ѝ я обожаваше.
Ключът на тази загадка бе много прост.
Нека посетим този тих дом, изпълнен с много топлота и любов.
Беше вечер. Матилда приготвяше вечерята. Скоро мъжът ѝ щеше да се върне от работа.
През деня там, където работеше съпругът ѝ, на тази дата раздаваха заплатите. Когато Огнян се прибра, той отиде в кухнята, целуна Матилда и ѝ даде получените пари.
Тя прекъсна веднага работата си, обърна се към него и нежно каза:
– Знам колко много труд си положил, за да спечелиш тези пари. Благодаря ти за това, че в семейството ни имаме всички удобства. На мен не ми се налага да ходя на работа. Благодарение на теб оставам в дома ни, за да се грижа за семейството.
О, не ококорвайте очи от изненада! Това съвсем не бе всичко, което Матилда направи същата вечер.
Тя отиде в стаята, където играеха децата и им каза:
– Моля ви оставете играчките си за малко и станете!
Децата послушаха майка си и впериха покорно поглед в нея.
– Вижте, – каза Матилда, като държеше заплатата на съпруга си в ръка. – Вашият баща много е работил, за да спечели тези пари. Сега на Ана можем да купим нова рокля, а на Иван велосипед.
Огнян слушаше, а лицето му сияеше от удоволствие. Съпругата му не само го ценеше, но учеше и децата му да уважават труда му. За това в неговите очи, Матилда бе най-прекрасната жена.
Тази обикновена жена знаеше как да почита мъжа си, за това тя беше много скъпа и ценна за него.
