Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.

Цифрите на статистиката могат да помогнат, а могат и да заблудят. Как стоят нещата с паразитите в света?
Мошениците умело използват тънкостите, които не се виждат на пръв поглед. Ето каква рекла ми попадна, вероятно и не само на мен.
Погледнете как ни „пързалят“.
„Врагът е в нас! Според статистиката повече от половината население на планетата страда от паразитни инфекции“ Забележете, статистиката потвърждава това. Както се каза на Земята болшинството са паразитно заразени, може би се има в пред вид някои конкретна държава… Вие причислихте ли се към някоя половина? Вероятно към тази, която няма паразити. Логично е, нали не живеете в някое индийско село?
По нататък……
„А вие изследвахте ли се? Около вас има ли котки и кучета? И не сте имали никога? Вашите деца не са ходили на детска градина? Внимателно сте измивали всички плодове и зеленчуци преди да ги ядете? Не сте пили чай от пластмасова чашка, дадена ви от продавач, който я държал за горния й край?“
Този списък от въпроси може всеки да ужаси. Тогава към коя от горните групи да се причислим? Повечето от нас не си мият ръцете, зеленчуците и имат котка или куче. И какво…? Събудете се от хипнозата, това са мошеници!
Иначе трябва да се съгласите, че паразитите има в цялото човешко тяло и  „нещо трябва да направите“ в паниката си.
Следва още по умопомрачително….
„Трябва да признаем , че паразити практически има у всеки“.
Не трябва да се признава. Извода е съвършено неверен и е основан на мошеничество, което се подсилва от някой, който иска да ви манипулира.

Малко момче, кой да се занимава с него? Качиха го на автобуса и го изпратиха на село. Там поне е хубаво и чисто. Природата тук е запазила омайващи си аромат и възраждащата си сила.
Селото се състои от няколко стари, но запазени къщи. Къщичката на любимата баба и строгия дядо се намира почти в самата гора, В нея са намерили подслон всякакви животни, храсти с горски плодове и най-различни гъби. А тя издигнала високите си дървета, облегнали стволове в небето, нежно простира сянката си наоколо.
Идеята да идат в гората за малини бе на братовчедките. Дори не го попитаха малчугана дали иска или не, но той се приготви с радост за предстоящото приключение.
Чичо Петър мъжът на леля му, пожела да ги придружи. Нали в гората има мечки,  взе си и пушката. Оръжието бе старо и малко ръждясало, но той го взе със самочувствие.
Компанията бързо навлезе в гората и намери малините. Унесени в брането никой не усети колко са навлезли навътре в гората.
Дора дочу, че в храстите има още някой, който сладко си похапва малини. Групата реши да го попитат за пътя, тъй като вече бяха разбрали, че са се заблудили.
Изведнъж храстите се разтвориха и всички изтръпнаха…там стоеше мечка. Късаше плодовете с листата и ги слагаше направо в устата, а после  изплюваше само листата.
Повече никой не видя нищо. Всички хукнаха през глава, а мечката там си и остана. Мъжът хвърли пушката и побягна пръв, сякаш имаше на гърба си криле, другите едва го догонваха.
По чудо се озоваха на шосето. Насреща им комшийката, връща се от съседното село. Дали поради уплахата или шала на главата против мухите, жената не позна чичо Петър. Даже го попита:
– Тук всички познавам, а теб за първи път те виждам. Изглежда не си тукашна?
Но когато дотичаха и другите, всичко се разбра. Е, голям смях падна..

Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….

Веднъж попитали Хери Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
– Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
– О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
– Какво? Как може да стане такова нещо?
– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
– Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
– У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
– Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежа се почесва по главата и казва:
– Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
– Фу, – отговарят от банката.
– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
– Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
– Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
– Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
– О-о-о! Това променя нещата.