Датски архитекти са създали проект за жилищен небостъргач с необичайна форма. Той ще бъде построен в Сеул.
Тъй като на даденото място не се разрешава да се строят високи сгради, архитектите са намерили друго разрешение на въпроса. Те успели да увеличат площта на помещенията при една и съща площ зададена като основна.
Предложили да се съединят две жилищни сгради с допълнителни хоризонтални блокове. В резултат, на което структурата започнала да прилича по форма на „решетка“.
В комплекса ще има повече от 600 апартамента, библиотека, детска градина. Височината на единият блок ще бъде 214 м, на втория 204 м и ще се пресичат от блокове издигнати над земята на 140 м и 70 м.
Архив за етикет: сгради
Небостъргач, който напомня на растение
Съвремените технологии позволяват на дизайнерски компании неограничени възможности.
Какво ще кажете за футуристичния дизайн на 300 метров небостъргач проектиран в една от лабораториите за изучаване на растителния свят. Плавните линии простиращи се към слънцето са такива, както при растенията.
Осемте опори на зданието се събират в лъч и се съединяват с помощта на диагонални скоби. Аеродинамичният силует на небостъргач е изработен от леки тръби. Тази конструкция позволява да се понася определена тежест и оказва съпротива на вятъра.
В този проект е използван не само растителен дизайн, но е изчислен и оптималния товара върху всеки елемент на сградата. Под такава конструкция е осигурен 44 хиляди квадратни метра участък, на който освен небостъргача ще бъде построен и паркинг за 254 човека, гости на комплекса.
Оригиналния небостъргач може да заеме място в дизайна на кой да е съвременен град. Конструкцията напомняща стъбла и влакна на растения не само изглежда красиво, но е способна и да издържи максимален порив на вятъра, а това се явява главно изискване при строителството на високи сгради.
Вертикална гора
В центъра на Милано искат да създадат истинска „вертикална гора“, която има за цел да подобри екологията на града. В градът ще построят две високи сгради по етажи, на които ще посадят дървета и храсти.
Както е планирано от архитектите, енергията в небостъргачи ще идва от слънчеви панели, а напояването от пречистените отпадъчни води. По отношение на екологията, проектът има много допълнения: специални вентилационни системи и още много други.
По проектът на италианския архитект Стефано Боери, на небостъргачите ще бъдат засадени 900 дървета и хиляди храсти.
Цялата конструкция ще се състои от две жилищни сгради, едната ще достига височина до 105 метра и ще имат 24 етажа, а другата ще бъде 78 метра висока и ще бъде 17 етажна. Като допълнение в тези сгради ще има ресторанти, фитнес клубове и центрове за отдих.
В Япония независимо от студа и снеговалежите е цъфнала сакурата
Цъфтежа на сакурата по това време на годината е рядко изключение. Никой не може да обясни защо е станало така.
Въпреки рекорда студ и снеговалеж в центъра на големия японски град Нагоя изведнъж е разцъфтяла сакура.
Нежни пъпки с диаметър около един сантиметър в диаметър са наблюдавани върху дърво растящо пред комплекс от административни сгради.
Сутрин температурата в Нагоя, за първи път тази зима е достигнала до минус пет градуса по Целзий. В града през последните дни е валял сняг, който е покрил улиците.
Загадъчната разцъфнала сакура привлича множество хора, които фотографират уникалното явление.
Джамия превърната в църква
Някогашната Коджа дервиш Мехмед паша джамия е била наричана още Имарет джамия поради трапезарията за бедни в двора й. Тя е била една от най-старите турски сгради в София. Построена е през 1528 г. по планове на прочутия архитект Коджа Синан, еничар помак. Наричали я Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето ѝ. При земетресение минарето на джамията пада и тя е изоставена.
В двора й е имало медресе, религиозно училище. Веднага след освобождението самата джамия и медресето били превърнати в затвор.
По-късно високата крепостна стена и медресето били съборени. Обширният двор бил превърнат в парк, а джамията била преобразена по плановете на архитектите Миланов и Момчилов в християнски храм под името, което носи и днес — църква „Свети Седмочисленици“.