В Симферопол сградите на Кримската парламент и Съвета на министрите на Крим днес  са завзети, около 4 часа сутринта, от въоръжени мъже в униформа без обозначителни знаци. Над зданието е издигнат руски флаг.
При завземането на сградата, е била обезсилена полицейската охрана и са хвърлени изненадващи гранати.
За всички от  Върховната Рада на Крим е обявена почивка.
Пред сградата на Кримския парламент е издигната барикада от битови предмети, дървени палети, кофи за боклук и др. Сградата е отцепена от полицията, но за сега не достатъчно плътно. В същото време полицаи са съсредоточени в близост до сградата на Кримския Съвета на министрите. Полицията не позволяват на хората да минават в непосредствена близост до сградата.
Центърът на Симфепол е заобиколен от полицейски служители. Не се пускат пешеходци, всякакъв вид транспорт също. Тролейбусите от Централния пазар не се движат. В завзетото здание не се пропуска никой и е забранено снимането.
Ръководство на  Върховната Рада на Крим нееднократно е повдигало въпроса за необходимостта от промени в Конституцията на Крим и присъединяването на Крим към Русия.
Информация за завземането на двете сгради е потвърдена от свидетели, които сега се намират в центъра на града.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Суданските власти са разрушили църковна сграда в Омдурман в рамките на кампанията за изгонване на християните от региона.
Ислямският президент Омар ал-Башир започнал преследване на християните след отделянето на Южен Судан. Разрушаването на църквата е станало без предупреждение.
На 17 февруари булдозери, придружени от местната полиция, сътрудници на националното разузнаване и службите за сигурност унищожили църковна сграда.
Правителството конфискувало земята, върху която е построена църквата, а длъжностни лица заявили, че храмът е бил построен на „мюсюлманската зона“.
Сега християните търсят ново място, за да построят храма си.

Кой е казал, че училищната сграда трябва да бъде скучна и мрачна?
В град Карлсруе решили да оспорят това твърдение.
Така те построили  Cat Shaped School по проект на световно известния художник Томи Унгерера. Този дом създава весело настроение. Прилича на гигантска котка с големи очи – прозорци и уста – врата.
Задната част на училището е направена във вид на опашка. Тук има два изхода. Единият е традиционен, а другият под формата на пързалка, която доставя огромно удоволствие на учениците.
Класните стаи са добре осветени. Площадките за игра са разположени вътре в самото училище и са оформени много ярко и интересно.
Около сградата е осигурена достатъчно голяма площ за разходки и активни игри.

Японското архитектурно студио Takeshi Hosaka Architects е осъществило проект на необикновен дом. Сградата е с отворен план и форма, подобна на акордеон, и има за цел да бъде нещо повече от жилище.
Резиденцията е проектирана за петчленно семейство, като са се използвали благоприятните климатични условия на района.
Сградата е поредица от обеми, които един след друг постепенно се отварят навън. Те са обединени в композиция с участъка около дома.
Освен това, всеки обем е добре осветен отгоре чрез остъклена лента на тавана.
Тези отвори на тавана на всеки обем, пълнят жилището със светлина и визуално увеличават обема му, формирайки уникална пространствена динамика.
По този начин, отдалечените помещения, за отделни функции, даже при затворено положение нямат недостиг на естествена светлина.
Жилището е построено в гориста местност и не изисква сложен декор. То се смесва с околната природа и става пълноценна част от жизненото пространство.