Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….

Луна, Глупак, Маг…… Общо 78 карти. Това са ключовете към „тайнствения“свят. Тези, които вярват в тях, смятат, че им помагат да осъществят мечтите и желанията си, че те могат да им дават съвети, даже да предсказват бъдещето.
Уолд Амберстоу работи в едно училище в Ню Йорк. Повече от 40 години той практикува изкуството Таро. Според него най-доброто, което могат да дадат тези карти е, че дава обща картина на света и могат да ни разкажат за природата на човека, неговото психологическо и духовно състояние. Те свързват това, което иначе не бихме били свързали никога на едно място. Правят света по-лесно разбираем.
В началото Таро е създадена като карти за игра и въпреки своята дълга история  едва в последните десетилетия се е изяснила историята за нейния произход. Предполага се, че е измислена в Китай и след това е дошла в Европа от мюсюлманските страни. В Европа в началото на 12 век, азиатски символи са заменени с изображения на царе и подчинени. Таро възниква по време на Възраждането, в началото на 15 век.
Едва в края на 18 век окултисти се заинтересували от картите Таро и започна да променят дизайна и терминологията в съответствие с техните цели. Днес, милиони хора търсят професионално Таро, което да дава отговор на въпроси за живота.
Всяка карта Таро има свое значение и сила. Картите са толкова изразителни, че всеки, дори и нищо да не разбира от тях, само като ги погледне разбира, че те самите „говорят“. Картите Таро се използват за психологически съвети и предсказване на бъдещето.
Науката обяснява картите Таро като ловък трик на мошеници. Те могат да се използват като спомагателно средство за манипулация на човека.
Екстрасенсите и маговете взимат по една карта и казват обичайните фрази: “ Пред вас се открива целия свят, в живота има много възможности и вие трябва да бъдете много внимателни, когато правите избора си. Правете по-малко грешки, ако искате животът ви да бъде забележителен, и т.н. “
Привържениците на Таро са готови да спорят с това и ще кажат, че всяка от 78 карти изразява различни човешкото състояние, разнообразни гледни точки и всякакви перспективи за бъдещето и настоящето. Основният процес при гадаене на Таро е да научите истинското значение на картите без тълкуване, а след това добавете малко подходяща интерпретация съответстваща за случая.
Учените са направили няколко теста с картите Таро и са стигнали до извода, че това не е научно, а потенциално вредно знание. На границата между гадаенето и измамата може да стане много опасно. Единственият критерий за оценка при гадаенето е оценката на клиента. Ако той казва: “ Да, това е вярно “ или “ Да, това съм аз“, това се нарича персонално одобрение. А ние знаем от психологията, че одобрението е надежден инструмент за справяне с реалността на ситуацията.
Някои са склонни да вярват, че картите Таро са опасен капан, когато клиентът започва да зависи от отговора. Хората започват буквално да следва всички съвети, като по този начин загубват контрола над живота си. Те се доверяват на карти Таро, както и на всякакъв вид гадаене.
Според учените, картите Таро не са единствената система за предсказване, на която не си струва да се вярва. При обикновена проверка, гаданието не се отличава от обикновено впримчване.

Това е нашият модерен свят. Харчат се милиарди, за да се рекламират какви ли не лекарства. Милиарди се харчат и за да се купуват. Дори не е нужно да страдаш от някаква конкретна болест, достатъчно е да имаш депресия или страх. Сякаш тъгата може да се излекува като настинката.

Депресията е нещо, което реално съществува, това е неудовлетвореност, повдигане на летвата над възможното, очакване на съкровища, за които не сме готови да работим усилено.

Познавам хора, които са нещастни заради килограмите си, плешивостта си, липсата на напредък в службата или неспособност да открият съвършения партньор в живота си.

За тези хора нещастието е нетърпимо състояние на нещата. Щом хапчетата обещават да помогнат, те веднага се гълтат. Но те не могат да променят основния проблем: да искаш това, което не можеш да имаш, да търсиш собствената си ценност в огледалото, да се затрупваш с работа и да се учудваш, защо си толкова подтиснат….

Така се случва, когато се трупат постижения и пари, печелят се награди без да се почива. Колкото по-дълго продължавате да живеете така, толкова по-празен се чувствате. Все едно да пълниш каца без дъно.

Всички онези милиграми хапчета, които се вземат, не могат да успокоят ума. Човек трябва здраво да хване кормилото на живота си и да повери ежедневните си дела в ръцете на Бога.