През последните години, когато интернет има в почти всяко семейство, все повече градове, а също така и в тях разположените предприятия и компании създават свое собствено представителство в глобалната мрежа, което позволява на хората да научат последните новини. Така информацията достига до тях по-бързо.
Този ресурс може да отсъства само в малките населени пунктове. Градове с население най-малко 10 000 души има доста големи портали, предназначени за различни възрасти.
Подобни електронни градове имат много повече преимущества в сравнение със стандартните медии. Те имат възможност да се обновяват в реално време. Така нито една новост няма да се окаже остаряла. Ако вестниците и списанията се пускат само в определено време, то новостите в сайта могат да се обновяват непрекъснато, така че актуалността им няма да пада под съмнение.
Друго несъмнено предимство на електроните градове е тяхната интерактивност, която позволяване не само да се публикува различна информация, но и да се взаимодейства с посетителите.
Всевъзможните блогове и форуми позволяват на хората да се обединят по интереси. Те събират хора от различни места.
Трябва да се отбележи и такъв модул, който е ​​на разположение във всеки град,  карта на  населеното място, които обикновено се базират на технология на системи Yandex или Google. Популярността на подобни услуги се разраства не само поради лекотата на употребата им, например, търсене на даден магазин, но и  с разширяването на функциите им. Например, Yandex.Maps сега позволява на потребителите да се свържат с камери за наблюдение, и за в бъдеще те ще бъдат в състояние да наблюдава събитията по улиците на града в реално време. За сега такава система се очаква само в по-големите градове.
Практическото използване на тези системи е много разнообразна: например, вече е разработено приложение за iPAD, която ви позволява да знаете след колко време ще дойде автобуса.

Най-напредналата от всички технологии е дигиталната.

Дигиталната епоха е започнала с революцията в обработката на данни, налагаща се от огромните придизвикателаства по управлението на личния състав през Втората световна война. Данните за всеки войник били вкарвани като неелектронен бинарен код върху компютърни перфокарти за по-нататъшна обработка и индетификация. След войната било изискано трансформация на тази примитивна форма на изчисление в електроните системи, изградени около вакуумни тръби. Всичко това излязло на гражданския пазар благодарение на търговския нюх на Ай Би Ем. Целат била да се подпомогне бизнеса от издаването на фактури до чекове за заплати.

След разработката на транзистора и на силиконовия чип, които позволили намаляването на размерите и цената на компютрите, вълната от технологични открития се фокусирала върху изработването на персонални компютри. Докато огромните стари шкафове във вакуумни тръби се занимавали основно с обработка и анализ на данни, персоналния компютър си постави цел да създаде електронни аналози на неща, които вече съществуват: пишещи машини, огромни чертежи, игри и т.н. Това на свой ред доведе до преносимите компютърни средства и компютърните чипове.

През 90-години двата главни технологични притока, се сляха в една огромна река от информация чрез електронна бинарна форма, която можеше да бъде предавана по вече съществуващите телефонни мрежи. Интернетът, които бе създаден за бързо предаване на информация между системни оператори при воените, бе адаптиран за нуждите на персоналния компютър, като преноса на данни става чрез телефонни кабели с помощта на модеми. Следващото откритие бяха фиброоптичните кабели за предаване на огромни количества бинарни данни, както и на невероятно големи графични файлове.

С настъпването на графичните изображения и данни, поставени за постоянно в уеб сайт, трансформацията на технологиите бе пълна. Светът на контролираната информация на медиите в стил „един с милиони“ доведе до безкрайно размита система от комуникации „милиони с милиони“. А формалното налагано усещане за реалност, осигурено от новините и комуникационните технологии на XX век, се превърна в какафония от реалности.

Така персоналния компютър може не само да изпълни традиционните функции по по-ефективен начин, но стана и комуникационно средство. Така той се превърна в заместител на традиционната поща и телефоните комуникации. Преносимият компютър и аналоговият мобилен телефон донесоха мобилност на определени приложения.

При сливането в персоналния дигитален асистент с възможностите за анализ на данни, достъп до Интернет, гласови и текстови съобщения, плюс синхронизацията с по-големите персонални компютри, ние се сдобихме с моментален глобален достъп до всички данни.

В Интернет се появи първия адрес не използващ латински букви. Така милиарди малайци, китайци, тайтчани, талмитци и араби ще могат да се разхождат по Интернет на родния си език. Саудитска Арабия и ОАЕ са първите страни зарегистрирали адреси с национални наставки като bg и ru, написани с арабски букви.
Повече от 20 страни са поискали разрешение за използване на международни домейни в Интернет.  За да стане това възможно са били необходими няколко години работа.
В някои страни са били измислени начини, позволяващи за извикване на уеб адрес с национална писменост, но шрифтовете не са работили на всеки компютър.
В края на октомври 2009 г. представители на ICANN по време на конференция в Сеул, Южна Корея, са обявили, че потребителите по цял свят ще бъдат в състояние да създават адрес на сайт напълно на родния си език. По-рано тези опити бяха невъзможни.
Подръжницитена нововъведението смятат, че това ще позволи Интернет да стане универсален и ще освободи хората незнаещи латиница от много трудности. Противниците на идеята се опасяват, че ще се намали популярността на много сайтове, тъй като не всички търсачки и не всеки компютър ще могат да търсят и четат информацията, предоставена по този начин. Според тях това може да доведе до създаване на своеобразно гето в Интернет.
Освен това много експерти смятат, че разрешаването за използване на интернет адреси на азбуки, различни от латинската, ще доведе до увеличаване количеството на компютърните престъпници.