Марта за сватбата на дъщеря си подари на младоженците много стара мебел, предавана от поколение на поколение.

Старинната вещ изглеждаше не много приятно, но беше толкова мил и щедър жест, че двамата не можаха да и откажат.

Маги погледна подаръка и сбърчи нос:

– Състоянието му е отчайващо. Представи си как ще изглежда между витражите, оловните стъкла, оформени като сложни диаманти на вратите?

– За него не са полагани подходящи грижи от много години, затова дървото има тежък слой, изглеждащ като черен лак, – констатира Гошо. – Е, няма страшно ще го сложим в гаража.

Един ден ги зачовърка съвестта и решиха да възстановят старата мебел.

Двамата въоръжени със стоманена тел, започнаха бавно да събличат старината. Колкото и да се трудиха, всичко си оставаше черно и грозно.

Гошо вдигна ръце:

– Отказвам се, всичко е напразно.

– Ей, – извика Маги, – я погледни!

Някакво бяло петно се бе разкрило в тъмнината от мръсотия и прахуляк.

Двамата се ентусиазираха и настървено започнаха да работят. Трудиха се усърдно, докато видяха красотата на старата мебел.

Така и нашият Небесен Отец копнее да премахне тежкия мрак, който се е настанил в нашите разбити сърца.

Исус копнее да ни донесе изцеление и въпреки че това може да не е моментално възстановяване, Той носи надежда след загубата.

Сашо се изправи огледа хората и попита:

– Защо Дончо, Захари, Стоян и Стела днес не са на църква?

Когато ги срещнаха в града, всеки се оправда по свой начин:

– Беше много дъждовно и студено, – протегна ръце напред Дончо.

– Бебето капризничеше цяла нощ и не можах да спя, – въздъхна тежко Стела.

– Гледах един сериял до късно и …, – повдигна безпомощно ръце Захари.

– Чатих с приятели до сутринта и заспах, – звучеше не много убедително Стоян.

– Ако са твърде мързеливи, за да се измъкнат от леглото и да стигнат до църквата, обикновено намират някакво извинение, но това са тъпи извинения, – негодуваше Стойко.

– Ако искат да се срещнат с братята и сестрите в Христос, за да се поклонят, обикновено ще намерят начин да стигнат до там, – подкрепи го Теодор.

Григор разказа нещо много интересно, което младите хора в църквата запомниха много добре. То им сатана като обица на ухото.

– Видях снимката на фенове, посещаващи футболен мач по време на снежна буря. Вероятно не пропускат мач, дори ако това им коства измръзване на някоя част от тялото.

А Ченко относно отсъстващите реагира остро:

– Не се очудвам ако някой от тях се е успал в неделя и ли е негодувал, че пейките са много твърди, за да си доспи.

Лошото е, когато забележим, че някой го няма в църквата. Редно е да се поинтересуваме за него.

Някои отсъстват по измислени причини. И след това постепенно отпадат от църквата.

Това бе невероятно. Семейство Иванови имаха малки деца и вечно закъсняваха за църква.

Но днес те пристигнаха в 9:58. Четиримата членове на семейството се настаниха удобно и службата започна в 10:00.

Спас и Николета Иванови посещават църквата от десетина години и никога не са идвали навреме.

– Не знам как да обясня, че успяхме, – смутено размахваше ръце Спас.

– Виждала съм Господ да се движи по мощни начини и преди, но никога нещо подобно, – сподели Николета.

– Всъщност Бог може да е задържал слънцето неподвижно, за да доведе семейството ни на църква навреме. Все още не знаем точното естество на това как Господ е извършил това невероятно чудо, – възкликна разгорещено Спас от новото си откритие.

– Странно, но никое от децата не плачеше, когато пътувахме с колата до църквата, – плесна с ръце Николета. – Слава на Господа!

Много млади семейства в църквата започнаха да се молят за подобно чудо.

Бай Петър бе добър стопанин. В градината му растяха най-големите и вкусни плодове и зеленчуци.

По-младите любопитстваха:

– Кажи ни, как го правиш?

– И ние искаме да отглеждаме такива плодове и зеленчуци.

Старецът се усмихваше и кротко обясняваше:

– За да навлязат корените на растението по-надълбоко в земята е необходима точна комбинация от слънце и дъжд.

– Ако има много валежи, какво се случва тогава? – бързо попита Пламен.

– Ако има много дъжд, – започна да обяснява бай Петър, – корените не навлизат надълбоко за допълнителна влага, защото тя не им е нужна. А когато няма достатъчно дъжд, корените изсъхват.

– Не можем да контролираме дъжда, за слънцето да не говорим, – започна разпалено Тодор. – Тогава какво трябва да правим?

– Нищо, – потупа го по рамото бай Петър. – Бог, Който може да дава дъжда и слънцето на определеното време, разпределя Своята екологична смесица по начин, който предизвиква корените да търсят по-надълбоко вода.

– И какво излиза? Всичко зависи от Господа?! – възкликна Наталия.

– Така е, – съгласи се бай Петър. – По подобен начин слънчевата светлина от присъствието на Сина стопля душата ни с благословенията на Неговото присъствие, докато дъждът от милост и благодат ни освежават с животворната любов и прошка.

– Колко хубаво го каза, – плесна с ръце Радостина.

А старецът продължи:

– В тези сухи времена на необходимост нека да навлезем по-дълбоко в Божията любов, да изпитаме ново ниво на интимност, което идва само от вътрешната дълбочина на духовното укрепване.

Младежите мълчаха и жадно поглъщаха думите на бай Петър.

– Здравата коренова система на вярата процъфтява в дълбоката почва на Любовта на нашия Спасител, – настървено говореше старецът. – Исус винаги е с нас, Той дава най-доброто за живота ни, точно от това, което се нуждаем най-много.

Всички тези думи звучаха на младите като балсам, но те не стихваха:

– Независимо дали преживявате потоп от непосилни проблеми в отношенията си с другите или суша е овладяла духовната ви жизненост, имате достъп до живата вода на Господ Исус. Влезте дълбоко с корените на вярата чрез Неговата праведна река от любов и Светият Дух със сигурност ще укрепи вътрешното ви същество.

Времето все още се запазваше сравнително топло за сезона. Въпреки това Жельо се чувстваше изтощен и уморен.

Той пак се оплакваше на своя приятел Желязко:

– Не изпитвам никакво удоволствие от работата си. Едва издържам края на работния ден.

– Всеки човек има нещо, което прави най-добре. Просто го открий и си намери работа според него.

Жельо въздъхна тежко:

– Работата ми е единствено за да плащам сметките си. Дори нямам представа какво най-много ми се отдава.

– Поискай съвет от Господа, – посъветва го Желязко.

– След бъркотията, която направих в живота си?! – възрази Жельо.

– Нима мислиш, че Той ще те отхвърли, ако го потърсиш?

Жельо само повдигна рамене.

– Не се съмнявай, – насърчи го Желязко, – Той знае най-добре какво е нужно в живота ти. Само Бог може да ти каже какво да правиш, защо точно това и къде да го правиш.

– Ох, – намръщи се Жельо, – лесно ти е на теб.

– Повярвай! Ти можеш да правиш нещо по начин, по който никой друг не може.

– Но какво е то? – размаха ръце Жельо.

Желязко се усмихна и потупа приятеля си по рамото:

– Не напразно е казано: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“.