Бродел демон нетърпелив да вземе душата на някого. Преди да вземе душата му, демонът карал човека да изпадне в отчаяние. Това било обичайна практика.
Демонът видял едно момиче, което стояло и се усмихвало. Той пристъпил към него и го попитал:
– Защо се усмихваш?
– Щастлива съм с моя любим! Чакам го, той скоро ще дойде, – казало момичето.
Демонът махнал с ръка и разделил момичето от любимия й. Но то продължило да се усмихва.
Демонът се изненадал:
– Защо се усмихваш? Нали ви разделих?
Момичето отговорило:
– Ти ни раздели, но не взе щастливите ни спомени, за които му благодаря!
Демонът отново махнал с ръка и й отнел паметта, но момичето продължавало да се усмихва.
Демонът бил като зашеметен:
– Отнех ти паметта! Ти не знаеш коя си, не си спомняш любимите хора! Защо на лицето ти има усмивка?
Момичето казало:
– Не помня коя съм аз, не си спомням близките си….. Но аз мога да ги намеря и отново да се влюбя! Не е ли прекрасно това, да придобиеш нови чувства?
Демонът се ядосал:
– А, ясно, разбирам в какво се състои работата! Чувствата!
И той отнел възможността на момичето да чувства. Направил сърцето й хладно и безразлично, но момичето продължило да се усмихва.
– А сега какво? – изкрещял демона.
– Аз не чувствам нищо. Усмихвам се, защото никой вече не може да ми причини болка! – казало момичето
Демонът я погледнал, махнал с ръка и си тръгнал…. При момичето дошъл любимия й и я прегърнал.
– Благодаря ти, скъпи, тук  стана студено….. усещаш ли ? – прошепнало то.
– Мисля, че твоята усмивка ще стопи всеки лед! – казал приятеля й.
Момичето се усмихнало. Двамата се хванали за ръце и тръгнали по алеята… Демонът се загледал след тях.
– Изглежда оптимистка….., но този свят е пълен отчаяни и огорчени…, – промърморил демона и тръгнал да търси друга жертва.

Познаваме ли я добре? Или очакваме да ни връхлети и гледаме как се потвърждават негативизмите на околните. Някои от тях дори не знаят какво означава да си стар. За тях е достатъчно да чуят охканията и оплакванията на по-възрастните, за да заключат, че това е неприятен период от живота на човека.
Но дали това е така?
Глупаво е хората да смятат, че възрастта върви ръка за ръка с изкривявания, съсухреност, немощ, бастун, очила, ревматизъм и забравяне.
Това е нелепо!
Възрастта няма нищо общо с това.
Нормалната старост означава сила, красота, радост, решимост, ясен поглед и крайници без болки.

Представете си Лоренцо Великолепни. Едва ли ще можете да срещнете човек с неговия профил, волева брадичка, спокоен и покоряващ поглед.
Какъв мъж само. И как е умеел да живее! Може би точно такива трябва да бъдат мъжете днес.
Да, толкова горещи в любовта и толкова сърдечни и верни в приятелството като Лоренцо Медичи
Можел е да води научни разговори с изследователи и философи, да пише прекрасни стихове.
Бил смел в битка и умеел да защитава живота си с оръжие в ръка, когато го нападали.
Обичал красотата и направил Флоренция прекрасна, като управлявал с твърда ръка този непокорен град.
Но изглежда такива хора се раждат само в Ренесанса.
Не че искам да кажа нещо лошо за съвремените мъже, но като ли че те не са толкова великолепни като него.
Тази сурова присъда може да причини болка на някого. Друг може да изпита внезапно състрадание към съвремените мъже. Но все пак те си имат своите добри страни.
Е, не бива да забравяме, че такива рядко дават отровни сладкиши на жените си, когато решат да си вземат нова жена. По времето на Медичите това е било доста разпространен обичай.
Несъмнено, съвремените мъже са много мили, какво от това, че не са великолепни?

Въоръжен маскиран мъж се опитал да ограби група жени, който имали събиране в петък вечер, но той получил не това, което очаквал.
24-годишният Дерек Лий нахлул в един дом, където собственичката заедно с още 14 жени си устройвали парти. Нападателят имал черна шапка и кърпа, която скривала лицето му. Когато влязъл насочил пистолета си към жените и им заповядал да дадат парите и телефоните си.
Една от жените сметнала крадеца за част от програмата на партито, избутала ръката на мъжа, в която той държал пистолета и смеейки се казала:
– Това просто е воден пистолет.
Лий опрял пистолета до главата на жената и казал:
– Аз не се шегувам и ще стрелям, ако не ми дадеш парите си.
Стопанката на дома Джаки Хаглер решила след тези думи да приложи вярата си. Тя станала и казала:
– В името на Исус, махни се от моя дом веднага!
Крадецът креснал:
– Ще застрелям някого.
Тогава жената още веднъж по-смело казала:
– В името на Исус, махни се от моя дом веднага!
Останалите жени започнали да викат:
– Исус, Исус, Исус!
Тогава крадецът огледал бързо стаята и побягнал към вратата много бързо.
По-късно Лий бил арестуван. Той бил извършил още няколко грабежа преди това.
Хаглер след залавянето на нарушителя на празника в дома ѝ казала:
– Аз му прощавам и ще се моля за неговото спасение. Смятам, че случилото се в дома ми, ще го научи да се доверява на Господа и ще му помогне да промени живота си.

Космонавтите са най-суеверните хора на планетата. При полет по традиция те взимат стръкче естрагон, защото то най-дълго от всички растения запазва миризмата си и напомня за Земята. А при старт руския екипаж се изпраща с песента “Земля в иллюминаторе”.
Начало на „космическите суеверия“ е поставил главния конструктор Сергей Каральов. Известно е, че той не обичал стартовете в понеделник и винаги премества датата, ако се пада в този ден. Защо го е правил си остава загадка. Каральов устоявал гледната си точка дори и пред по-висше стоящите, от което се разгаряли не малко сериозни конфликти. През първите три години от космическата ера, космически кораби на Съветския съюз не са излитали в понеделник. После започнали да летят и в този ден, но се случили 11 аварии и от 1965 г. понеделник в съветската, а сега и в руската космонавтика неофициално се смята за „нестартов“ ден.
За Байконур има и „нещастни дати“. Старт на 24 октомври не се насрочвал. В този ден на стартовата площадка не се извършват никакви сериозни дейности. На 24 октомври 1960 г.  на стартовата площадка в Байконур се е взривила ракета носител МБР Р-16, загинали са десет човека. На същата дата през 1963 г. на старта избухнала ракета Р-9А и изгорели осем човека.
Друго суеверие е свързано със „щастливия“ оператор, който винаги натискал бутона за старта. Това бил капитан Смирницкий. Нито едно изстрелване на ракета не ставало без него. Даже когато имал екзема пак натиснал бутона, защото Каральов смятал, че този човек има „лека ръка“.
Същия Каральов строго е забранявал на старта да се появява един от конструкторите, защото по време на едно от дежурствата му имало проблем.
Космонавтите никога не раздават автографи преди първия полет. Въпреки това, целият екипаж винаги се подписва на бутилка водка, която изпива на Земята, в казахската степ, след успешен полет.
Космонавтите с удоволствие оставят автографи на вратите на хотелските стаи, където преспиват преди самия старт. Такива автографи е забранено да се изтриват и заличават.
Алкохол космонавтите можели да употребяват 12 дена преди старта, когато основния и дублиращият екипаж идват в Байконур на „работа“. Дублиращите космонавти обезателно трябва да пропуснат по 100 грама чист технически спирт, а основния състав можел да изпие само глътка шампанско, след одобрението на комисията по избиране на екипажите.
Половин час преди началото на старта космонавтите дубльори пият „за късмет“ с основния състав и журналистите. Само два пъти дубльори не са взели участие в тази традиция, но е имало неуспех, затова от тогава стриктно се спазва този ритуал. След завръщането си от космоса, космонавтите засаждат дръвче със своето име на алеята на космонавтите в Байконур.
Говори се, че поради суеверие са се страхували да изпратят Валентина Терешкова в космоса. Това било свързано със традицията на моряците, жена да не бъде допускана на борда. Но съветското ръководство не било много суеверно. През 1963 г. в навечерието на международната конференция на жените в Москва в пространството трябвало да лети жената.
В космоса дълго време не били допускани мустакати мъже. По време на полета Виктор Жалабьов имал мустаци и програмата трябвало да бъде спряна предсрочно.
Заедно с екипажа в космоса отивали и меки играчки. Те не били само талисман, но помагали на космонавтите да усетят момента, когато преминават в безтегловност.
При старт на космически кораб не се казва „последен“, като например, „последния старт на станция Мир“, предпочитат да казват „крайния“. Също така космонавтите никога не се прощават с изпращачите.
Когато космонавтът се изкачва по стълбата към кабината на кораба, обезателно трябва да помаха с ръка за довиждане.
На космодрома в Плесецк преди стартирането на ракетата върху нея обезателно пишат „Таня“. Казват, че това име е въвел влюбен офицер в някоя Таня, при извеждането на първата ракета там. Веднъж забравили да въведат щастливото име на корпуса и ракетата преди старта се взривила.
Един ден преди старта космонавтите гледат филма „Балото слънце на пустинята“. Това е свързано с трагическа страница от историята на съветската космонавтиката. На 30 юни 1971 г., при завръщането на екипажа на Земята в състав Доброволски, Волков и Пацаев, корабът с космонавтите се взривил. Следващият полет на „Съюз-12“ минал успешно и се установило, че преди това екипажът е гледал филма „Бялото слънце на пустинята“.
За космонавтите е правило да се изпикаят върху колелото на автобуса, който ги води към стартовата площадка. След това им нахлузват скафандрите и плътно ги стягат, следващата възможност да се облекчат е след няколко часа, когато са вече в космоса. Ритуалът е тръгнал от времето на Юри Гагарин, който поискал да спрат колата за малко в казахската степ по пътя към Байконур. Други смятат, че основателят на тази традиция е главния конструктор Сергей Корольов, който винаги оросявал ракетата преди старта.
Напоследък преди старта космонавта получава от началника си приятелски ритник.
Но със числото 13 няма никакви космически суеверия. Малко хора не харесват това число, но мания за „петък 13-ти“ няма.
В НАСА числото 13 не го обичат особено, защото на такива дати са се случвали неприятни инциденти. Така знаменития лунен „Аполо 13“ тръгнал на 11 април, но на 13-ти имало експлозия на борда на кораба. Взривила се една от кислородните бутилки.