Този път Ема облече по-семла рокля. Купи  голям букет рози. Звънна на вратата и когато госпожа Донева ѝ отвори, тя само кимна, промуши се покри нея, и влезе в хола. Известно време двете се гледаха втренчено.

– Донесох ви цветя, зная, че предпочитате шоколадови бонбони, но така реших. – каза Ема.

– Благодаря, – почти приветливо каза Димова.

– Майка ми ме е учила, никога да не отивам на гости с празни ръце. Тя не блести с голям интелект, но има добри маниери.

– Радвам се да го чуя, – каза студено Димова.

– Да минем направо към въпроса, – каза предизвикателно Ема, – без да губим време в любезности.

Димова само кимна. Ема прочете в очите ѝ безпокоиство и напрегнатост.

– Питахте ме за какво си говорим със сина ви, когато сме заедно, – започна войнствено Ема. – Говорим си за мен и за него, за това кой с какво се занимава. Чудим се какво ще вечеряме и как да го приготвим…. Всички тези неща са много важни за мен, колкото и тези, които вие смятате, че са важни, като литература, музика, изкуство. Питали сме се какъв е смисъла на живота….

– Така ли? И какъв е той според вас? – попита Димова подигравателно.

– Това е една безкрайна дискусия…

– Хм.

– Вижте в живота на сина ви има много хора, които са на неговото интелектуално ниво, но той се влюби в мен. Аз съм това, което той иска, със всичките ми недостатъци и мисля, че трябва да го приемете.

– Ами приятелите му, как ще общуваш с тях?

– Всъщност, доколкото знам, той няма много приятели. Прекалено е затворен. Вие сте могла да му помогнете, когато е бил малък, но сте била много заета. Предполагам, че ще успея да му помогна в това.

Димова поклати глава  уклончиво.

– А твоите приятели, Александър разговаря ли с тях?

– Не е срещал много от тях, не съм казала на никого за него, дори семейството ми не знае.

– И все пак мисля, че ако решите да сключите брак, – въздъхна Димова дълбоко, – ще направите голяма грешка.

– Знам, че не съм на интелектуалното ниво на Александър и никога няма да бъда, но мисля, че това няма значение. Мога да правя много други неща, които той не може, така че ще се допълваме взаимно.

– Доста смело.

– Ние ще се оженим. и освен това искаме да присъствате на сватбата ни, не че много желая това, но синът ви ще бъде много наскърбен, ако не дойдете.

– Не мога да дам благословията за брака ви, – изръмжа почти през зъби Димовя.

– И какво ще постигнете с това, – засмя се Ема. – Синът ви  ще се ожени за мен, но ще бъде нещастен, защото вие няма да присъствате на сватбата му и много трудно ще ви го прости. Ако наистина не дойдете, ще зная, че сте подла и отмъстителна, но това ще разбере и той, а вие не искате това нали? Все пак той ви обожава. Изборът е ваш.

Последва дълго мълчание. След това Димова плесна с ръце и каза:

– Добре казано. Може да не сте много образована, но не сте глупава. Сега съм уморена, бих искала да помисля.

Ема тръгна с уверена крачка към вратата.

След два дена, Александър ѝ занесе бележка пъхната в плик. Ема с треперещи ръце отвори бележката. Там с много красив почерк, бе написано съгласието на госпожа Димова, да присъства на сватбата им.

В иранските градове набират популярност партитата по случай развод. Според статистиката, повече бракове в страната завършват с развод преждевременно.
Тези събирания не са лишени от естравагантност: букети от черни рози, огромни торти, специални покани….
Властите и духовенството са обезпокоени от разрастващата се мода на това явление. Един от най- известния консервативен проповедници аятола Макарем – Ширази е изразил неодобрението си от тези събирания.
Броят на разводите в Иран, в сравнение на миналата година, се е увеличил с 4.6 %, а регистрираните бракове са били 4,4% по-малко. Около 20% от браковете завършват с развод. Плачевна статистика.

Един градинар отишъл да е подстриже. Когато поискал да плати фризьорът му казал:
– Не мога да взема пари от вас. Тази седмица съм се включил като доброволец в обществено полезна работа и работя безплатно.
Градинарят му благодарил и си тръгнал. На следващата сутрин, когато фризьорът отишъл да отвори салона си, пред вратата го чакало  благодарствено писмо и 12 рози.
По-късно дошъл пекаря и той искал да заплати услугата на фризьора, но той и на него обяснил, че тази седмица работи безплатно за общото благо. Пекарят си тръгнал доволен. А на следващата сутрин фризьорът намерил пред вратата на салона си благодарствено писмо и 12 питки.
Дошъл и кмета да се подстриже. Фризьорът му обяснил, че тази седмица не взима пари. Кметът се зарадвал и си тръгнал.
На сутринта пред салона на фризьорът чакали 12 кмета с жените и децата си, 10 депутата, 15 съветника, няколко министри – и всичките били дошли за безплатно постригване.
Ето в това е разликата между обикновените хора и членоветеот групата на „честните“, които ни управляват.
Внимавайте на изборите за кого ще гласувате!
Обикновеният крадец взима вашите пари, часовник, автомобил, мобилен телефон и всяка такава вещ.
А крадецът – политик взима вашето здраве, жилище, образование, пенсия, почивка, а също купува и съвеста ви.
Първият вид крадец избира теб, а вторият избираш ти!
Помислете и не бързайте!

Не ти е приятел този, който седи на масата, яде и пие с теб, а този, който в беда ти идва на помощ.
Този, който ти подава силната си ръка и те избавя от тревоги.
И по никакъв начин не показва, че ти е помогнал.
Някои хора няма да разберат как ухаят розите, други от горчивите треви ще направят мед.
Дай хляб на някой и той ще те запомни завинаги.
Но ако пожертваш живота си за друг , може и да не разбере….
Ако не можеш да обясниш това просто, означава, че нищо не разбираш.

Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.