В неделя, на празничната маса, имаше много вкусни ястия. Но основното ястие бяха кнедли. Днес е рождения ден на Петърчо и баба му е приготвила любимите му ястия. Той най- много обича кнедли.
И докато семейството се приготвяше за рождения ден, на празничната маса избухна кавга.
– Кога ще започне празника, вече не издържам, – гордо казаха кнедлите с картофи. – Като си помисля само каква наслада ще изпитата гостите от мен и ще ме похвалят.
– А защо именно теб? – недоволно се обадиха кнедлите с вишни. – Децата най-много обичат сладко, за това на Петърчо, за когото са ни приготвили, най-много ще хареса мен.
– Сладкото е вредно! – назидателно казаха кнедлите с картофи. – А виж картофите са полезни. Бабата на Петърчо сама ги е садила, грижила се е за тях, белила ги е и варила. Така че как могат да се сравняват с мен някакви си кнедли с вишни?
– Бабата на Петърчо за мен се е грижила не по-малко от теб, – казали обидено кнедлите с вишни. – Вишнята тя сама е насадила и с много любов се е грижила за нея. Не за първа година дръвчето й дава голяма реколта. Така че на Петърчо баба му ще позволи да яде, това което на него му се иска и колкото той си пожелае.
– А кой ти каза, че той ще избере точно теб? – разлютиха се кнедлите с картофи.
– Престанете да се карате! – прекъснаха ги кнедлите с боровинки. – Всеки от нас е вкусен и полезен по своему! И бабата на Петърчо доста е трябвало да поработи, за да ни приготви.
На празника, всички хвалеха вкусните кнедли приготвени от сръчните ръце на бабата на Петърчо.

Юбилейният рожден ден на мокасините флорентинска модна къща е решила да отпразнува със специална изложба в музея на Флоренция Gucci и ще остане отворена за публиката до ноември 2013.
Познатите на всички мокасини са изобретени през 1953 г., когато синът на основателя на Guccio Gucci – Алдо е решил да разшири семейния бизнес, добавяйки към съществуващите асортименти и обувки.
Тъй като обувките „за безделници“ са станали много популярни, носят ги с удоволствие навсякъде по света. На изложбата се представени мокасини, създадени от най-различни материали, като се почне от 50-те години до наши дни. Те са с неизменната метална закопчалка и символ Gucci. Тук можете да видите мокасини на знаменитости като Мадона, Брат Пит, Джоди Фостър.

Играели Динамо Киев и Реал Мадрид. Завършило първото полувреме. Реал Мадрид водел с 4:0.
В съблекалната Лобановски казал на играчите си:
– Момчета, днес имам рожден ден. Направете ми подарък. Вкарайте поне един гол.
Един от играчите се надигнал и смутено казал:
– Късно е, Валери Василевич, вече ви купихме вратовръзка!

Понякога отказването ни от личните ни притежания е по-трудно от изваждането на зъб. Когато сте притиснати, вие силно защитавате решението си да задържите някои малки неща в живота си. Ето и някой от най-честите срещани причини, с които се оправдаваме, за да не изхвърляте ненужните неща:
– някой ден ще ми потрябват;
– това е подарък от деветият ми рожден ден;
– сигурно ще му намеря загубената част;
– не е счупено;
– може да се поправи;
– ако сваля 10 килограма ще се напъхам в това, колко хубаво ми стоеше;
– ще придобие колекционерска дейност някой ден;
– моите деца ще го дадат на своите деца;
– планирам да го прочета.
Всички тези извинения съдържат поне мъничко истина. Но ви гарантирам, че след погребението ви, роднините ще имат толкова много ненужни неща на куп, че няма да знаят какво да ги правят. И вероятно всичко ще отиде в боклука.

Не искаше да плаче. Знаеше, че така тревожеше близките си. Но те напираха като прелял ручей, търсещ и най малкото място, за да се разлее.
Вчера го погребаха. Не предполагаше, че болката ще бъде толкова голяма. Когато почина майка й беше по-спокойна. Спомените я връщаха назад и….я обвиняваха.
Баща й преди три месеца не беше добре. Беше го взела в града. Но той се нуждаеше от много внимание, а тя бе постоянно заета със своя малък бизнес. От лекарствата ли, от старостта ли, но той постоянно капризничеше за нещо. Тогава тя роптаеше: „Не беше такъв! Какво му става? Не може ли да разбере, че сега всеки от нас е зает и не може да му обърне много внимание?“
Тогава бе се пооправил и бяха стигнали до компромисно решение. Той ще се прибере на село и ще плащат на една комшийка от време на време да го наглежда. Миналия месец изпрати 100 лева на мъжа й да си купи нещо за рождения ден. Когато разговаряха по телефона зет му го попита:
– Добре ли си?
– Не съм много добре!- тъжно прозвуча гласа му по телефона.
– Да дойдем да те вземем?- каза зет му.
– Не, надейте. Получи ли парите? Какво си купи? Добре ли прекара рождения си ден?
Скоро жената, която го наглеждаше им се обади, че е много зле. Когато отидоха, дъщеря му едва сдържаше сълзите си. Стареца едва говореше и не ги познаваше. Беше отслабнал още повече. А къщичката тънеше в мръсотия.
Закараха го направо в болницата. Лекарят констатира силно разтройство и обезводняване на организма. Включиха го на системи и остана в интензивното. Лекарят не даваше големи надежди… А тя плачеше и само мълвеше:“Само да се оправи, ще го взема при нас и няма повече да го оставя….“.
Оня ден, когато разговаряха последно, той й бе прошепнал:
– Да не забравите да вземете последната ми пенсия, тя е за вас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извика:
– Какво говориш?….Не говори така!
От син си поиска една черешка, а той му каза:
– Сега време ли е за това?
Старецът упорито настояваше:
– Кажи на сестра си, тя ще ми намери…
Сега нищо не му трябва… А болката ставаше още по-силна.