Ели бе най-обикновен тинейджър. Като всички останали на нейната възраст, тя ходеше на училище и се срещаше с момче, което се казваше Станислав.
Съвсем неочаквано Ели започна да има често силно главоболие. След няколко мъчителни дни, тя отиде на лекар.
Той ѝ постави доста страшна диагноза:
– Имате рак. Единственият изход от създалото се положение е химиотерапия.
След като разбра за диагнозата на Ели, Станислав изпадна шок.
– Защо точно на нея? – той удряше с юмруци по стената. – Тя е толкова добра, защо….? Какво ще правя без нея?
Сълзите му се стичаха по бузите, а болката свиваше сърцето му и не му даваше спокойствие.
Когато се поуспокои Станислав започна да разсъждава по-трезво:
– Сега тя се нуждае от подкрепа, а не от моето хленчене.
И той нито за миг не се отдели от нея, не преставаше да се грижи и да я подкрепя.
Малко по-късно родителите на Ели узнаха още една шокираща новина:
– Дъщеря ви е бременна.
При други обстоятелства майка ѝ и баща ѝ биха се зарадвали, но сега ….
Ели бе изправена пред много важен избор:
– Ти сама трябва да решиш, – каза ѝ лекарят. – Детето, което носиш ще умре, ако продължиш химиотерапията. Но ако спреш лечението, ти ще си отидеш.
Ели дълго мисли:
„Ако продължа да се лекувам ще живея, но ще убия това, което още не е видяло бял свят. Ако то се роди, аз ще умра. Това лечение е болезнено и не се знае какъв ще бъде изхода …. но …… мога да дам шанс на едно малко човече да се радва на живота ….“
И накрая тя реши. След девет месеца Ели роди син.
След раждането тя каза на акушерката:
– Това е всичко. Направих така, както сметнах за най-добре. Изпълних дълга си.
След една седмица Ели излезе от болницата със сина си. Оставаха ѝ само 12 дена живот и тя ги прекара с детето си. Умирайки тя не го изпускаше от ръцете си.
Заради детето си Ели пожертва живота си, понякога на това не би се решила и зряла жена.
