Донка много се възхищаваше от сестра си. Искаше да бъда точно като нея. Харесваше ѝ как се облича. Колко бе отговорна за всичко. Как се контролираше във всяка една ситуация.
Донка тайно си мечтаеше:
– Само да порасна, тогава ще правя нещата, които тя прави.
Когато сестра ѝ излизаше с приятели, Донка бързо тичаше в стаята ѝ. Там обличаше дрехите ѝ, нахлузваше обувките ѝ и си представяше как прилича на по-голямата си сестра.
– Всичко върши без усилие, – завиждаше ѝ Донка.
Минаха години.
Донка вече не живееше с родителите и сестра си. Тя бе много далече от там, но въпреки всичко търсеше модели за подражание. Това бяха известни личности или артисти, които гледаше по филмите.
Каквато и маска да сложеше, никоя не ѝ пасваше. Дори сред съучениците си се отличаваше, макар да опитваше да се облича и да ходи като тях.
Един ден Донка прочете от Библията:
„Преди да те оформя в утробата, те познах, и преди да се родиш, те осветих“.
Тя уплашено затвори Книгата. Когато я отвори отново, попадна на същото място.
– Ти ли ми говориш, Господи? – попита плахо Донка.
– Да, – бе отговорът. – Избрах те. Сега бъди това, за което Съм те призовал.
Очите на Донка се напълниха със сълзи.
До сега, тя ясно не осъзнаваше, че е отделена.
Донка падна на колене:
– Татко мой, опитвах се бъда това, което не съм. Днес оставам всичко, което ми харесва в другите и желая да бъда това, за което Си ме създал. Помогни ми да ходя в призванието, което Си определил за моя живот.