Слънцето докосваше нежно с лъчите си ранобудните. Симо и Калин бяха станали рано, за да си поприказват на воля, без никой да ги притеснява.
Двамата дълго не бяха се виждали. Симо бе заминал с родителите си за Испания преди три години и двамата приятели само си чатеха по интернет, но сега бе друго.
Калин въодушевен от присъствието на приятеля си започна да му обяснява
– Знаеш ли какво се стреми Бог да ни даде в бъдеще? Вечността. Божието обещание е, че ще има „ново небе и нова земя“, където ще обитава правдата.
Симо слушаше внимателно, но изведнъж го прекъсна:
– Но това не е ли бягство от реалността?
– В известен смисъл е така, – каза Калин. – Откакто дяволът се е втурнал в сегашната ни действителност, ние се стремим да намерим изход, за да избягаме от нея.
– Като си помисля само, че светът е потопен в мъки и несправедливост, – поклати тъжно глава Симо.
– Но това е поради греха, който царува в него, – бързо реагира Калин. – „В света ще имаме скръб…“.
– А ако стана християнин? – попита плахо Симо, недоизказвайки желанията и съмненията си.
– Някой погрешно вярват, че ако станат християни, Бог ще ги избави от всякакви неприятности, – скептично се усмихна Калин.
– А нима не е така? – попита Симо.
– Благодарение на греха и нещата, които не сме очистили от себе си, сатана не спира със своите интриги спрямо нас.
– Тогава? – объркано попита Симо.
– Има облекчение за мъката и тъгата, – каза насърчително Калин. – Исус каза: „В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“. Забележи, Той не казва, че някога ще победи светът. Исус е вече победител.
