Саудитска Арабия е въвела редица нови закони , определящи атеисти като терористи. Законите са насочени към потискане на всички обществени протести, които биха могли да „навредят на обществения ред“.
Първоначално планираните закони са били насочени срещу саудитските граждани, които искали да вземат участие в гражданската война в Сирия, от страната на бунтовниците, но след това законите получили широко тълкуване.

Сега тероризмът се определят като „призив към атеистични мисли във всякаква форма или опит да се оспорят основите на ислямската религия, на която се основава тази страната“.
Следва да се отбележи, че  министърът на външните работи в Израел Авигдор Либерман приема Саудитска Арабия като възможен партньор на Израел в Близкия Изток, вместо палестинците.
Друг потенциален съюзник, според Либерман, е Египет, където демократичните принципи съществено са се укрепили в резултат на военния преврат.

Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.

Генерал Гордън по време на престоя си в Горен Египет се нуждаел от слуга. Той си избрал един млад мюсюлманин и му предложил да постъпи при него на работа. Мюсюлманинът отказал. Гордън попитал за причината на отказа му, на което младият човек отговорил:
– Ти ще ме направиш християнин.
Тъй като Гордън се нуждаел от добър работник, му обещал, че няма да му говори за религия и не се заинтересувал от неговия живот преди.
Когато генералът започнал да настоява за съгласието му, мюсюлманинът му казал, че се страхува да не стане християнин в резултат на това, че ще има ежедневен контакт с него.
А животът на генерала е бил по-красноречив и от проповед, дори когато не казвал и дума за религия.
Гордън бил истински пример за действен християнин. Той влияел на другите, като излъчвал новият живот подарен му от Исус Христос. Хората виждали в него изявата на живот изпълнен с любов, мир и доброта…..
Това убеждава много повече от многословието.
Приелият Христос се изпълва с жива вода, която се излива към другите във вид на любов, прошка, милост, милосърдие……
Най- убедителното доказателство за християнството е самият християнин.
Християнството без любов е фалш и лицемерие.

Можеш ли да ходиш на църква, ако не вярваш в Бога?
Членовете на появилото се във Великобритания движение „Неделна асамблея“ на този въпрос отговарят положително.
Атеисти, разочаровани от църквата и тези, които просто търсят подкрепа, ходят на тези събрания, където не се говори за Бог и религия.
Чух някой да казва: „Ако тази тенденция се съхрани до 30-те години, атеистите ще бъдат повече от християните“.
Те и сега са повече, просто някои се прикриват за етикета „християнин“, въпреки, че не са такива.
Мъчно ми е за тези хора. Те са като овце без пастир. Душата им търси, но не може да се насити, просто няма къде…..
Наистина ли е така?

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.