70 % от света  се състои от вода. Пием я, къпем се в нея, отглеждаме храната си с нейна помощ или просто съществуваме благодарение на нея.
Но някои от водоемите са много опасни. Много от тях могат да причинят на човека вреда и дори да го убият.
Рио Тино е река в Испания, която има най-висока степен на киселинност. Тя е приблизително равна на киселинността  в храносмилателния тракт на човека. Това е достатъчно, за да убие коя да е риба, осмелила се да плува в тази река. Същата заплаха важи и за човека.
Кипящото езеро в Доминиканската република напълно оправдава своето име.
Езерото е открито от двама англичани през 1870 г. Изминали пет години преди да успеят да измерят температурата на езерото. Тя се колебаела между 82 и 91,5 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да предизвика изгаряния по кожата. И като си представим, че това е температурата само в краищата на езерото. В центъра тя е много по-висока.
Река Читарум намираща се на остров Ява, Индонезия, е най-замърсената река на планетата ни. Поради 500-те предприятия разположени на брега на реката и отсъствието на система за събиране на боклука, както и водопроводна система, тя е изпълнена до толкова с отпадъци, че самата вода не се вижда. Тази река може да е причина за загубата на живот на много хора и то по наша вина.
Тя е важна водна артерия в тази местност! Местните жители я използват за пиене, къпане и дори за готвене. Но, за съжаление, те нямат друг избор.

Веднъж един човек дошъл при Соломон и му казал:
– Царю, помогни ми! Всеки път, когато трябва да направя избор, аз не мога спокойно да спя. Въртя се, страдам, размислям. Така ли да направя? Кое е необходимо? Какво да правя?
Мъдрият цар отговорил:
– Изборът не съществува.
След това попитал човека:
– Ти ще се хвърлиш ли в реката ако видиш давещо се дете?
– Разбира се, – казал човекът.
Соломон попитал:
– Независимо дали това се е случило вчера днес или ще стане утре?
– Да, – бил отговорът.
Тогава Соломон казал:
– Ето виждаш – избор не съществува. За какво трябва да избираш, ако всеки път, ти знаеш какво ще направиш, още преди да е дошло време за това действие? Представи си какво да е събитие и ти веднага ще знаеш как ще постъпиш. Всеки път ти ще избираш най-доброто според теб и при еднакви обстоятелства ще действаш по един и същи начин вчера днес и утре.
След минута на размисъл Соломон продължил:
– Единствената област, където ние правим избор, това е в нашето сърце. Променяш себе си и това което си мислил да правиш вчера, днес и утре, ако това не ти се струва толкова добро. Тогава и само тогава ти можеш да постъпиш по друг начин. Така че, иди си с мир и знай, че каквото и да правиш, трябва да е възможно с най-добър ефект .

Според Организацията по прехраната и земеделието към ООН всяка година една трета от всичката храна отива направо в кофите за боклук, заобикалящи стомасите на Homo sapiens.
В резултат на това, хранителните отпадъци са третия най-голям източник на емисии от парникови газове.
На снимката виждате хляб и други отпадъци изхвърлени на брега на индийската река Ахмадабад.
Общото тегло на всички изхвърлени продукти годишно е 1,5 милиарда тона, а стойността им е 750 000 000 000 долара. Въглеродната следа оставена от производството, доставката и обезвреждането на всичката тази грамада от продукти е 3,3 милиарда въглероден диоксид.
Служители на ОНН при определяне на този глобален проблем на хранителни отпадъци правят неочаквано сравнение: „Общият обем, изхвърлена храната е равен на годишния оток на една от най-големите реки в Европа – Волга.“
Лидер по количество на изхвърлени продукти не напразно е САЩ.

По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.