Тази работа на открито за Антон беше по-скоро забавно занимание, отколкото задължение. Днес подрязваше живия плет, когато забеляза едно момиче да върви по близката алея.

Нещо го привлече в нея и той я проследи до корта. Момичето не беше красавица, но имаше прецизни удари. Антон беше привлече  от ловкостта ѝ.

Застана на вратата и изчака играта ѝ да свърши. Когато Даря мина край него с ракета на рамо, не посмя да я заговори. Проследи я с поглед, докато момичето се скри зад една сграда.

Антон беше зашеметен. Той все още виждаше стегнатите ѝ мускули, удълженото ѝ лице, с изпъкнали скули и късата ѝ коса с цвят на какао.

Същата вечер разказа на приятелят си Личо за „неземното“ момиче.

– Тони, да не си се влюбил? – погледна го с интерес Личо.

– Не! Харесва ми, нищо повече, – троснато отвърна Антон.

– На близо ли живее? – заинтересува се Личо.

– Не знам. Не съм я виждал преди, – смутено призна Антон.

– Ами ако е женена?

– Какви ги говориш, – засмя се Антон, – такива не играят тенис сами ….. Много по-различна е от момичетата, който познавам.

– Уплашил си се и дори не си се запознал с нея?! – плесна с ръце Личо.

– Какво да правя? Когато мина край мен, не знаех какво да ѝ кажа, – започна да се оправдава Антон.

– Като не можеш да говориш, играй с нея тенис, – подскочи Личо.

– Нямам представа как се играе това. Никога в живота си не съм държал в ръце ракета, – наведе тъжно глава Антон.

– Какво изобщо можеш да правиш? – изригна като вулкан Личо.

– Да танцувам, – плахо каза Антон.

– Тогава я покани на танци, – предложи Личо.

– Не мога, – изстена Антон.

– Ако искаш аз ще поговоря с нея, – предложи помощта си Личо.

– Да не си посмял, – сви ръцете си в юмруци Антон. – Само да я докоснеш, ще ти счупя главата.

На другия ден Антон дълго я дебна, като се правеше, че се занимава с храстите. Когато момичето мина край него, стеснението отново го надви.

Това се повтаряше в продължение на две седмици, докато градинарят бай Васил забеляза, че растенията са подрязани почти до корен и реши да се намеси, преди цялата градина да бъде опустошена.

На другия ден бай Васил влезе в корта. С мучене и настойчиви жестове показа на момичето да върви към обожателя си, който щръкнал зад храстите гледаше изумен. Момичето беше ужасено и не реагира.

Бай Васил я хвана за ръката ѝ я повлече. Така Антон се озова лице в лице с Даря, която за да се отърве от градинаря, се вкопчи в него.

След като бай Васил ги остави, Антон и Дарина отидоха на кафе. Така започна и тяхното приятелство.

Вестниците и телевизията съобщили, че от изследователския полигон Хамагир в Алжир, който по това време е бил собственост на Франция ще стартира космическа ракета „Вероника-47“ с черно белия котарак Феликс. Скоро опашатия космонавт кръстили „астрокотка“. Той бил „първият в света котарак космонавт“.
Истината е, че полета съвсем не бил космически. Ракетата е била предназначена за т. нар. вертикален старт – капсулата излита в космоса на височина от около 200 километра, но не лети около земята, а пада обратно и се приземява с парашут близо до площадката за излитане.
По-късно станало ясно една невероятна подробност за този полет. Оказало се, че този Феликс никъде не е летял. Този четирикрак герой, който взели като малко котенце на една от улиците на Париж и дълго готвили за полет, в навечерието на старта се изхитрил и избягал от космодрума.
Учените се оказали пред избор или да отменят спъпоструващия експеримент, или да го заменят с друга котка. Те избрали второто. В касулата се оказала съвсем обикновенна котка, която отдавана живеела край космодрума. Тя се казвала Филисет. Възможно е тя да е кръстена по-късно така заради избягалия котарак.
Полетът е продължил само 4 часа и завършил успешно. Какво е станало с котката след кацането нищо не се знае, защото след приземяването, тя веднага избягала.

Ядрен реактор в Димона започна тестване на оборудване, което изключва клетъчните телефони на служители от интернет и те не могат дори да правят видеоснимки.
Идващите да наблюдават реакторът също не могат да правят снимки с мобилните си апарати.
Съвременните мобилни телефони поставят значително предизвикателство пред службите за сигурност.
На военоморската база през Втората ливанска война било забранено изобщо да се носят мобилни апарати. Това се случило след като един моряк фотографирал военен кораб, който в последствие бил улучен от ракета на “ Хизбула „.

Компанията Ad Astra Rocket е представила най- мощната до днес плазмена ракета в света. Компанията е обявила, че двигателят на ракетата VASIMR VX-200 е имал мощност 201 киловата във вакуумната изпитателна камера.
Двигателят е в състояние да произвежда периодично маневрирано ускорение за поддържане на желаната височина. Ускорението на космическа станция в момента се осигуряват от космически кораб с конвенционалните двигатели, които консумират около седем и половина тона гориво на година. С помощта на VASIMR този обем е намален до 0.3 тона.
Но компанията Ad Astra има много по-амбициозни планове за двигателя – например, като високоскоростна мисия до Марс. Десет и двайсет мегаватовият VASIMR двигател може да достави човешкия екипаж до Марс само за 39 ден, докато традиционните ракети изискват за това шест или повече месеца. По-малко време за пътуване означава, че астронавтите ще бъдат по-кратко време изложени на космическа радиация, което е сериозен проблем за мисии до Марс.
VASIMR също би могъл да бъде адаптиран и за тежко натоварване, характерно за роботните мисии, въпреки че в този случай тя ще се движи по-бавен в сравнение с лекия човешки екипаж.
Тази технология използва радиовълни за нагряване на газове като водород, аргон, неон, и създава гореща плазма. Магнитните полета отделят заредена плазма от задната част на двигателя, създавайки инерция в обратна посока.
VASIMR няма физически електроди, които влиза в контакт с плазмата, а това удължава живота на жизнената конструкция и позволява да се създаде по-висока енергийна плътност в сравнение с другите двигатели.

С бързото развитие на съвременната ракетна техника, се предлагало голямо разнообразие от проекти, за използването на ракети за бърза доставка на пощата.
През 1930г. ентусиасти са разработили такива програми в Германия, Великобритания и дори Индия.
През 1959 г. американската пощенска служба е направила успешно изстрелване на ракетата, в която е заменена ядрена бойна глава със специален контейнер пълен с кореспонденция от подводницата Barbero.
През 1990 г. руските военни няколко пъти изпратили съобщение от подводници до цялата страна.
Въпреки всички тези усилия, технологията никога не се е използвала масово, поради относително високата ѝ цена.