Ако попитате кореняка берлинчанин, където се концентрира целия град, той със сигурност ще ви посочи Кройцберг.
Този живописен район, намиращ се в сърцето на мегаполиса, е известен като най-бохемското място в Берлин. Кройцберг не оставя никого безразличен: Пазителите на реда и чистотата с ужас виждат тук градската иамет – крепостта на анархията, а другомислещата младеж – най-стилната зона за отдих и истинска твърдина на задоволеността.
На интернационалния остров на свободата можеш да намериш всичко, от неформално кафе в кухната на всички народи в света до миниатюрни книжарници, предлагащи най-скандалните книги по борсови цени.
Тук процъфтява изкуството и се рисуват най-неприличните графити, събират се пънкари и представители на контра културата. На това място празникът никога не свършва.
Всяко лято на моста разделящ Кройцберг и Фридрихсхайм се разгръща сериозна битка. Според ненормалните берлински традиции весели банди се замерят с развалени домати и се обливат с водни струи от приспособени уръдия.
За тези, които предпочитат по-спокойните развлечения са открити вратите на Берлинската галерия и музея „Топография на терора“.

Казахстанската полиция открила две годишната Мадина, която е прекарала една нощ като Маугли.
Цяла нощ полицията обхождала гората, но едва на разсъмване намерили двугодишното момиченце прегърнало един мелез, който родителите ѝ понякога хранели.
Това било едно бездомно куче, което от време на време идвало и си отивало, след като му давали нещо за ядене. В денят, когато изчезнало детето, са забелязали, че кучето бягало из двора.
Районът, в която живее Мадина с родителите си се намира в гората. Тук дори възрастен човек лесно може да се изгуби в гъстите храсти, а нощите са много студени, дори и през лятото.

Жителите на Берлин защитиха летище Темпелхоф, който строителите искаха да превърнат в нов район на града.
65% от жителите на Берлин гласувха за бившето летище Темпелхоф да стане обществен парк.
То заема площ от 300 хектара и се намира в центъра на германската столица. Терминалът на аеропорта е построен в интервала 1936-1941 година. Той е типичен образец на нацисткия архитектурен гигантизмът, но жителите на града не са гласували за запазване на сградата, а за съхранението на парка, пистите, където могат да се занимават с уиндсърф, каране на велосипеди и скейтбордове, разхождане на кучетата си и препичане в горещите летни дни.
Кметът Клаус Воверайт вече призна поражението си и сега ще търси друго място за строителство, а зелени площи, сравними по размер с Central Park в Ню Йорк, ще останат за парк.

Лимож е район, който се намира в Централна Франция. Според драматургът Жан Жирду от него „произхождат повече папи и по-малко любовници, отколкото от кое да е друго място на земята“.

Градът се намира между Поатие и Перижо и е древен център на френската цивилизация, родно място на художника Огюст Реноар и на Етиен дьо Силует, на когото са кръстени рисунките в контури.

„Лимузен“ се наричат местните жители на старата френска провинция Лимужо, а първият луксозен автомобил се нарича лимузина, защото напомня за уюта и топлината на наметката, която носят овчарите в този край.

Някогашните жители на Лимож са си останали майстори на рисунките върху емайл занаят, който е претърпял временен упадък към средата на 19 век.

В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.