Веднъж малката Люси доде при майка си и я попита:
– Мамо, аз от къде съм?
Майката леко се смути, но все пак реши, че след като детето иска да знае, то сега е най-подходящото време да каже на дъщеря си.
Тя сложи малката си дъщеря на колените си и започна да ѝ разказва:
– Ние се срещнахме с баща ти и се обикнахме. Оженихме се. И като проявление на любовта ни един към друг в мен се зачена живот, който започнал да се развива и да расте. Накрая ти се роди, а сега седиш на колените ми.
Детето слушаше с широко отворени очи. Когато майката свърши своя разказ момиченцето коментира възторжено:
– Еха, каква история! Това е нищо в сравнение с краткия отговор на чичо Петър! Когато го попитах от къде е, той просто ми каза, че е от Сливен.

В офиса на малка компания разговарят канадец, полякиня и българин.
Полякинята разказва:
– Моя мъж работи в голяма японска компания за самолети. Там имат едно неофициално правило. Веднъж в месеца мениджърите от по-висок клас обикалят тоалетните на предприятията. Те не оглеждат самите тоалетни, а стените им. Ако не намерят клетви и проклятия срещу някой от мениджърите на средно ниво, се прави заключение, че този мениджър не е взискателен достатъчно към подчинените и подлежи на наказание, включително и уволнение. След свършване на проверката всички надписи се заличават.
Канадецът, като чу този разказ, каза:
– Да …. искаш или не искаш, трябва да бъдеш жесток и зъл в тази ситуация…..
Българинът веднага скочил и предложил:
– Какъв е проблема?! Тези средни мениджъри трябва да ходят един път в седмицата и да пишат на стените в тоалетната гадости за себе си!
Канадецът го потупал по рамото и добавил:
– Да, точно така! Много яко го измисли!
Всички погледнаха българина с уважение.

Агата Кристи е един от най-популярните автори на 20 век.
Нейният живот е изпълнен с противоречиви и необичайни епизоди, много от които са включени в разказите ѝ.
Както често се случва с талантливите хора, Агата е страдала от дисграфия – неспособност да пишете текст. Всички нейните творби са продиктувани.
Причината за написването на първия ѝ роман става спор със сестра ѝ, която е била писател. Спорът бил за това, дали Агата ще може да направи нещо по-полезно, отколкото сестра ѝ.
По време на Първата световна война Агата Кристи е работила като медицинска сестра във военна болница, а след това получава работа в аптека благодарение, на което е добре запозната с отровните вещества. Може би за това тайните отравянията са често срещани в книгите ѝ.
Писателката има доста интересни изказвания, едно от най-популярните е: „За свободата си струва да се бориш“.