Босилекът е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Активните съставки наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. Босилекът осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие.

Съставките на това растение имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества съдържащи се в босилека са от съществено значение при лечение на сърдечно съдови заболявания.

Бета-каротинът съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант. Той не само предпазва епителните клетки от щетите на свободните радикали, но помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободни радикали.

Босилекът е силно благоуханно растение. Листата му се използват като подправка на най-различни видове храни.

Използва се при приготвянето на бульони и маринати. Най-добре подхожда на говеждо месо и дивеч, а също на ястия от картофи и зеле.

От него се прави прочутия балсамов оцет, в комбинация с естрагон и копър. Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца.

Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвя прочутото песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста.

Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.

Тъй като маслата съдържащи се в босилека са летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, така се запазват вкусовите му качества.

Екип от учени от университета в Женева са разкрили механизма на промяната на цвета при хамелеона.
Според учените, изменението на цвета на животното става с помощта на активната настройка на решетката от нанокристалите, присъстващи в повърхностния слой в клетките на дермата, наричани иридофори. Изследователите са установили наличието на дълбоки иридофори с по-големи и по-малко подредени кристали, които отразяват инфрачервеното излъчване. Организацията на два наложени един върху друг  слоеве на иридофорите им дава възможност да превключат между ефективното маскиране и ярък външен вид, като същевременно се осигурява пасивна топлинна защита на организма.
Генетикът Michel Milinkovitch обяснява, че червения, жълтия и кафявия цвят се създават без пигменти и физическото явление оптична интерференция. Те са резултат от взаимодействието между определени дължини на вълните и наносистемни структури, като например малки кристали, намиращи се в кожата на влечугите.
Физикът Jérémie Teyssier и биологът Suzanne Saenko, работещи по изучаването на хамелиона, казват, че животното променя цвета си при използване на активни настройки на решетъчните нанокристали. Когато хамелеонът е спокоен, те образуват гъста мрежа и отразява сините вълни. За разлика от състоянието, когато животното се възбужда,  то отслабва своята решетка от нанокристали, което му дава възможност да отрази други цветове, жълти или червени. Това е един уникален пример за автоматично организация на вътреклетъчен оптична система, управлявана от хамелеона.
Учените също така са показали наличието на втори, по-дълбоки слоеве на иридофорите. Milinkovitch твърди, че тези клетки, които съдържат голями и по-малко подредени кристали представляват значителна част от инфрачервените вълни. Това дава на хамелеон отлична защита срещу топлинно въздействие.
В бъдещите изследвания, учените планират да проучат механизмите, които обясняват развитието на нанокристални решетки в иридофорите, както и молекулярните и клетъчни механизми, които позволяват на хамелеона да контролира геометрията на тази решетката.

Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

Първите етапи от развитието на баскетбола са свързани с разпространението му в САЩ, по специално в училища и колежи.
Още преди началото на XX век, играта доста бързо придобива известна популярност не само в САЩ, но и в Канада.
Родоначалник на баскетбола е колежът на  Младежката християнска асоциация, който първоначално активно се е занимавал с регулирането и разпространението на играта.
Десет години по-късно ръководството на колежа заключило, че тази дейност препядства изпълнението на основната мисия на учебното заведение и решило да се дистанцира от новия спорт.
През 1898 г. е направен първият опит да се създаде професионална асоциация – Национална баскетболна лига, но тя съществува само пет години.
След Първата световна война отговорността за правилата и ръководенето на играта са взети от две аматьорски организации: Национална асоциация на студенския спорт и Любителски спортен союз. Активна роля в популяризирането на баскетбола е играел през това време и неговия непосредствен създател Джордж Нейсмит.