По време на разходката си, той бръкнал в джоба си и напипал портмоне. Изведнъж го осенила идея, да даде тези пари на някое бедно семейство.
Скоро погледът му бил привлечен от едно бедно жилище. Той влязъл в него и видял болна вдовица да лежи на мръсна постеля. Майка на шест деца, гладни, объркани, не знаещи какво да правят.
Богатият мъж им подал портмонето си. Сълзите на скръб се заменили със сълзи на радост. Майката и децата така трогателно му благодарили, че изпълнили сърцето му с радост, обич и щастие. Изведнъж той възкликнал:
– Аз не знаех, че благодеянието носи толкова много щастие! Сега аз намерих смисъл в живота си. Ще служа на болните, бедните и вдовиците.
В сърцето му се появили любов и милосърдие към бедните, нуждаещите се, сакатите и инвалидите.
Името му дълго време се споменавало с любов в най-бедните кътчета на Франция.
Архив за етикет: радост
Ангел или демон
Руският писател Д.И Фонвизин в комедията си „Недорасъл“ представя госпожа Простакова като зла помещица, която издевателства над своите крепостни селяни. Когато чиновникът Правдин, имащ заповед от върховната власт да я накаже за извършените зверства като я лиши от имението ѝ, тя започнала да му се моли: „Бащице, прости на мене грешната! Аз съм само човек, а не ангел“.
На това Правдин отговаря: „Знаем, че човек не може да бъде ангел, но не трябва да бъде и демон“.
Да човек не е ангел, но трябва да изпитва любов, да бъде милосърден и състрадателен към хората, а не да издевателства над тях.
Любовта е източник на всяко добро нещо. Тя не се заключава в празни думи, а в дела. Това е любовта на дело да помогнеш на бедните, болните и изпадналите в трудност, да плачеш с плачещите и да се радваш с радващите се. Любовта се доказва с това, че искаш да доставиш радост на другите.
Милосърдието е добро и то с радост откликва на воплите на страдалеца.
Нека бъдем любвеобилни, милосърдни и състрадателни.
Петте лекарства
Много отдавна в един търговски град живял чиновник. Веднъж, когато бил на пазара, към него се приближил един просяк. Той го нагрубил, изплюл се в лицето му и избягал.
Чиновникът не можел да понесе позора и заболял. Щял да умре, но приятелите му повикали лекар, който се славел с изцеление на душевни рани. Той дал на болния пет лекарства и му казал, всяка нощ, когато се събужда в определен час, да изпива едно от тях.
Настъпила първата нощ и чиновникът изпил първото лекарство. Сънувал, че е отново на площада и същият скитника се изплюва в лицето му. Чувствайки унижение и срам, болният започнал да вика и се събудил.
На следващата вечер той взел второто лекарство и отново видял този сън, но вместо позор той усетил смразяващ страх.
Същият сън му се присънил и на третата нощ. Позора и страха били заменени с голяма мъка. Болният бил изненадан, но решил да следва указанията на лекаря и на следващата нощ изпил и четвъртото лекарство. Разбира се, чиновникът видял пак същият сън, но той не бил така мъчителен, както предишните нощи. Сега почувствал само лека изненада.
На петата нощ чиновникът неочаквано изпитал радост. Не знаел какво да мисли. Станал от кревата и отишъл при лекаря за нови съвети и лекарства.
– Какво почувства след като изпи отварите ми? – попитал лекарят.
– Всяка нощ ми се присънваше един и същи сън. Бях на пазара и същият скитник се изплюваше в лицето ми, но всяка нощ този сън извикваше ново чувство в мен. Така аз изпитах позор, страх, мъка, изненада, а в последната нощ усетих радост и я изпитвам и сега. Много съм объркан и не знам какво точно трябва да чувствам наистина?
Когато лекарят изслушал пациента се засмял и казал:
– Няма значение какво се е случило с теб. Ти можеш да се да се отнесеш към случилото се, както решиш сам. От теб зависи дали да се огорчиш или ще се радваш. Що се отнася до това, да ти плюят в лицето, бих казал, че мъдрия човек не би му обърнал голямо внимание, тъй като този, който те обижда по този начин, не е на себе си. Да плюят върху теб, е все едно вятъра да ти напълно очите с прах, а нима ще се огорчиш от вятъра?
Вътрешна красота
Чистите ли къщата си? Перете ли редовно дрехите си? Миете ли съдовете си?….Мисля, че всеки човек, в една или друга степен, се грижи за своя външен вид и за дома си. Но защо толкова малко обръщаме внимание на вътрешното си състояние? Защо не прочистим съзнанието си от разрушителните мисли? Защо не освобождаваме душата си от натрупания боклук, съдържащ стари обиди, лоши преживявания, детски комплекси и други натрупвания, които ни пречат да живеем? Ние преживяваме и страдаме постоянно, губим сили и енергия, които са ни нужни за изграждане на пълноценен и щастлив живот.
Има толкова много мъже и жени край нас, които отделят много време и сили, за да подобрят външния си вид в фитнес залите и козметичните салони. Но за промяна на душата си изобщо не мислят.
Разберете ме правилно! Не смятам, че човек не трябва да отделя време за външния си вид, но мисля, че външната красота трябва да съответства на вътрешната. Именно така се стига до хармония между формата и съдържанието.
Вероятно много от вас са срещали хора, които са красиви не само външно, но имат и богат вътрешен мир, който излъчва доброта, радост и жизнелюбие. И ако срещнете такива хора, то тази среща се помни за цял живот. Те са способни да изменят живота на околните все едно им дават от своята светлина и енергия. С тях е трудно да се разделиш.
Искате ли да бъдете един от тях? Започнете от боклука натрупан в душата ви и не го оставяйте за по нататък, защото ще бъде препънка и препятствие в живота ви.
Тревогите – да ги поверим на някого или да ги победим
Трябва ли да си напомняне колко висока цена плащаме за вълненията си?
Безпокойството нарушава цялостта и яснотата на мисълта.
Думата merimnao – «тревога» се състои от две гръцки думи merizo-разделя и иmerizo-ум. Тревогата разделя енергията ни между неотложните неща и предизвикателствата на утрешния ден. Част от нашия разум се намира в сегашната ситуация, а другата се опитва да погледне в бъдещето. Поради това нашият живот се раздвоява.
Това не е единственото следствие. Тревогата не е болест, но причинява болести. Заради нея се повишава кръвното налягани и усещаме болки в сърцето. Намалява зрението и ни застига мигрена. Щитовидната жлеза излиза от строя и се появява букет от нарушения в стомашно-чревния тракт.
Тревогата е скъпо „удоволствие“ за нас. Заслужава ли си да платим такава цена, ако не знаем какъв ще бъде изхода от нея?
Безпокойството не носи радост, то не решава проблемите ни. Досега не е излекувало нито един човек.
Можем ли да се справим с тревогата?
Един човек бил нападнат от тревоги и вълнения и той решил да наеме някой, който да ги вземе върху себе си. Открил един безработен и го наел за 200 000 долара на година. Постъпвайки на работа, наетия попитал: „А, от къде ще съберете 200 000 долара годишно“?
На това шефът му отговорил: „Сега това е твой проблем“.
За съжаление, тревогите си не можем да поставим в чужди ръце, опитвайки се да решим проблемите си, но можем да се научим да ги побеждаваме.
Не се отказвайте така лесно, във всяка ситуация има изходен път.