Беше един от онези последни топли дни на годината, в които природата сякаш жали за изминалото лято и напрегнала сетни сили, открадва няколко приятни слънчеви часа от напиращата зима.
Във въздуха се носи някаква неотразима тъга, която шумоли в черните голи клони на дърветата и в жълточервения килим на окапалите листа. Отразява се в сивите огледала на локвите, носи се с тънките струйки синкав дим от комините.
Тази тъга личи в полуусмивките на лицата и в умората на тежките стъпки. Като всяко крадено нещо и тези часове на закъсняло лято навяват повече скръб, отколкото радост.

В днешно време всеки се грижи, близките му да живеят добре. Когато починат, повечето хора на починалите изпълняват религиозно обреди като погребение и редица помени на 3,…дни,..месеци… година..
От езическите обреди  се е възприело, че продуктите принесени на гроба на мъртвеца се прехвърлят в неговия свят и починалия с радост ги консумира. В индуизма помените се разглеждат повече като жертване, с която се плаща на Бога за добруването на починалия на оня свят.
На умрелия човек храна не му е нужна. След смъртта се съхранява личността и душата на човек, обусловена от емоционалните му характеристики, но чисто биологичните функции се прекратяват, защото няма вече физическо тяло.
Раздаването на храна по време на погребение или помен е по-скоро форма на благотворителност. Това не е, за да бъдат починалите по-добре след смъртта. От тази храна мъртвия едва ли ще има някаква полза.
Ако наистина искате да раздавате и сте намерили подходящ повод, то дайте най-хубавото и то на хора, които се нуждаят. Така вие създавате радост на тези хора и на себе си.
Не се заблуждавайте, че можете да купите рая със сладки и бонбони. Бог иска да се покаем и да се променим към по-добро, да се отървем от скъперничеството, алчността, безсърдечието…

Признавам, че Интернет дава много удовлетворение и радост в живота. Ако гледаме на нещата само по този начин, лесно ще изгубим по-хубавата част от живота си, сърфирайки из световната мрежа, без да броим стоенето на линия.
Интернет може да стане лесно черна дупка, в която да потъне цялото ни свободно време и енергията ни, като получим много малко в замяна. Същото се отнася и за компютърните игри.
Ограничете часовете си в Интернет, като предварително планирате кога и как да го използвате. Контролирайте желанието си да играете на някои по-продължителни игри, които ще ви отнемат времето за нещо, което е трябвало да свършите, но сте го оставили за по-късно. Алтернативата на отлагането на някои задачи, не е използването на Интернет.
Всяко нещо използвано с мярка и навреме, допринася полза. Иначе оставаме излъгани и с чувството, че нещо сме пропуснали.

Може би е добре, че естествените ни възможности са ограничени. и не само физическите, но и душевните и психическите.
Ние имаме радост. Неизразима радост на обещание, надежда за преобразяване, за получаване на невероятна относно „естеството“ ни завършеност. О, ако можехме да оценим, тази невероятно щастлива възможност!
Замъгляването е страшно нещо. То кара човек да  престане да разбира за какво е призван. От тази нечувствителност в душата расте разрушителна пустота,
Днес човек се забавлява, шегува се, убива времето си или скърби, озлобява се от безсмислието на живота си. Това е едно безизходно състояние, безнадежно съществуване.
Именно днес ние си спомняме факта за идването на Святия Дух върху апостолите и раната църква. Във Святия Дух всяка душа оживява. Всичко това е неразбираемо за оскъдния ни човешки ум. Ако човек се опита да познае Бога умствено, душевно и аскетически, това е равносилно на търговия, при която си купуваш „механизъм“, за да достигнеш Създателя си.
Не, всичко е много по-просто и прекрасно, отколкото можем да си го представим. Господ Бог, Светата Троица ни дава Себе си, за да приемем този дар, Той ни дава способност за това.
Това е особено важно да се разбере днес, когато  някои със собствени сили се стремят да достигнат небето, облягайки се на своето високоумие.
Днес ние си спомняме за слизането на Светия Дух върху апостолите, и обозначаваме този ден като раждането на Църквата. Защото именно в единодушието на Църквата ние намираме в Бога пълнотата на живота. Това, което лежи в основата на Църквата обуславя пътя на преобразяването, очистването и освещението на живота ни.
Това не е моментен акт, като будистко „просветление“, това е начинът, по който внимателната и чувствителна човешката съвест се ръководи от благодатта на Светия Дух. И това пътуване започва в човешкия живот на Земята. По този начин, това преображение и изкачване към Бога става смисъла на живота ни.

Ние всички имаме нашите собствени нужди, които се нуждаят от удовлетворение. Част от тях ние изразяваме явно, а други не желаем да изкажем на глас, но въпреки всичко те не престават да бъдат значими за нас. Едно от тези изисквания е необходимостта да се чувстваме важни.
Независимо от пола, възрастта и професиите всяко едно лице има нужди да бъдат оценено и то високо. Човек иска да чувства, че неговите действия и постъпки в някаква степен, влияят на хода на някои събития. Но както обикновено, потребността да се чувстваме важни остава неудовлетворена.. Често хората се чувстват незначителни вплетени в огромна система, за която нищо не допринасят.
Навярно сте чували фрази като: „Аз съм малък човек“, „Какво мога да направя?“…. Зад всяко едно такова изказване се скрива желанието на човек да се почувствува значим и да прави макар и нещо съвсем малко, което се явява важно, дори за една малка група. Не подценявайте тази нужда.
Когато на човек му дадат възможност да се почувства особен и значим, той се старае да се покаже в най-добрата си светлина.
Хората разцъфтяват в атмосфера на одобрение и признание и тогава у тях могат да се открият такива способности и таланти, за наличието, на които те сами не са подозирали.
Спомнете си макар и един случай в живота си, когато са ви дали възможност да се почувствате значим и особен. Как ви повлия това? Навярно сте се изпълнили с топли чувства към човека, който ви е дал възможност да се почувствате важен.
Възхищавайте се от хората, признавайте достойнствата и талантите им, високо оценявайте способностите им и ще видите каква радост ще усетите у тях.
В дейстителност не е толкова трудно да видиш във всеки човек доброто и да му помогнеш да се почувствува значим и полезен.