Свърши старата 2012 г., която бе за мен и някои от вас преломна. Всичко се мени…света, подходите, стратегиите. Старите инструменти не работят, появяват се нови…..
В началото на 2013 г. бих искала да ви поздравя с това, че оцеляхме от още един край на света, изкарахме още една година, за която навярно ще си спомняме с усмивка. Такива моменти трябва да се оценяват, това е част от живот ни. Бих ви пожелала по-хубави моменти, но не забравяйте, вие сами ги създавате.
Определихте ли целите си за следващите 365 дни? Това е много важно!
Ако вие не знаете, какво искате да постигнете, няма да знаете към какво се стремите и няма да можете да определите дали сте достигнали целите си. Затова намерете време и сериозно помислете към какво ще се насочите през Новата година.
Бедността не е диагноза. Незнанието в различни области не подлежи на съд, но липсата на време, това вече е ваш избор.
Нека направим правилния избор. Нека да повярваме в предстоящите си постижения, които са възможности за нас, в този живот и то само веднъж.
Бъдете благодарни за всичко! Запомнете, колкото повече радост носим в този свят, толкова повече ще бъдем благословени. Повярвайте, това работи!

В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.

Необходимо е всеки да си има свое хоби, което да му носи радост, удоволствие и да отвлича вниманието му от проблемите. В света има стотици такива занимания, но някои от тях са доста необичайни.
Ето ви един пример. Малазийският илюстратор Чиминг Боз рисува картини на обикновени чашки за кафе.
Неговото увлечение има странна история.
Веднъж, когато седял в кафенето, му дошла идея за комикс. В момента не разполагал с хартия, за това нарисувал идеята си като картинка на една обикновена чашка за кафе.
Художникът подарил някои от работите си на приятели, а други запазил в дома си.
Веднъж пробвал да продава своите творения и имал успех. Така започнала работата му с продажба на изрисувани чаши за подарък или като сувенир.
Това е един прекрасен пример, как необичайното хоби може да се превърне в бизнес.

Като всяка жена есента е променлива. Ту ни предлага радост, ту ни изправя пред беда.
Есента настъпва при нас като непослушно малко момиченце. Тази детска палавост ни дразни. То танцува весело и безгрижно, а в очите му се отразяват огнени пламъчета.
През октомври есента е ласкава девойка. Гледа замислено, като отнесена на някъде. Ще призове царството на приказките и в него ще забравиш проблемите си.
На прощаване есента е като зряла жена. Мила, уморена жена. С вятъра кокетлива, а със слънцето срамежлива. С дъжда пролива двойни сълзи.
Есента преминава през тези три чудесни възрасти като жената. Тя е променлива, но загадъчна. И когато дойде време пак е с вас.

Въпреки всичко този човек се наслаждаваше на живота. А околните, поне той така мислеше, се радваха на съществуването му. Но тази взаимна радост трябваше постоянно да се поддържа „от разстояние“.
Защото той имаше един лош навик или по-точно, ужасна пристрастеност. Абсурдно влечение към откровеността, с която заобикалящият го свят нито бе свикнал, нито мислеше да свиква. И тази нелепа мания да бъде откровен му навличаше множество проблеми. Човекът казваше: „Аз съм добър в професията си“ и хората му лепваха прозвището „самохвалко“.
Рискуваше в ситуации, от които други гледаха да избягат и го наричаха „всесилен“.
Хвалеше се с честно постигнатите си успехи и околните го наказваха за суетата му.
Биваше искрен, като казваше: „Не искам да те виждам“ и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен.
Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи и го обявяваха за темерут.
Отказваше да лъже и го сочеха с пръст заради жестокостта му.
Отказваше да бъде „като всички“, за да не се обезличи и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание.
Той, колкото и странно да звучи, никога не можа да разбере никого!
Какво остава от живота на токова човешко същество? Тогава се питаш: Струваше ли си този живот?