Кучетата са безрасъдни, както и хората. Това се получава при силна умора. Тогава стават невнимателни. Ако животните загубят самообладание, те стават безразсъдни и взимат импулсивни решения.

Човек често проявява самообладание по време на опасност. При преумора границата на самообладанието се понижава, а това води до рискуване и опасни ситуации.

Например, уморен ученик след училище може да премине пътя на непозволено място поради невнимние.   Уморен работник или човек затормозен от проблеми в офиса може да включи чайник без вода.

В научната работа на Холи Милер е показано, че има пряка зависимост между преумората и необмисленото поведение. Пониженото ниво за самосъхранение и самообладание на фона на умората кара хората и животните да рискуват своето здраве, а понякога и живота си.

Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината  обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.

Руските политици смятат, че хората с висше образование са твърде много. Според тях това, че руснаците имат диплома, отрицателно въздейства на икономиката. Сега в Русия се наблюдава недостиг на работници. Всички се стремят да бъдат ръководители.
Според политиците, родителите трябва да приветстват решението на децата си, да не получават дипломи срещу пари, а да се трудят там, където са се трудили бабате и дядовците им.
Икономиката плаче, за хора в конкретни области, предимно за работници със специфични умения.
Сравнявам ситуацията в България и не намирам нищо по-различно. Интересно, натрапената максима: “ Учи, за да не работиш“, колко трудно би се изтръгнала, та това е наслоявано с години. Претенцията, че щом толкова много си учил, те обвързва с желанието да се реализираш на „по-добро място“.
Работа има всякаква, но за нея не достига желание и квалификация. На повечете места в страната и такава не се предлага и повече хора се концентрират към големите градове с наличие на работа, а там конкуренцията е още по-голяма.
Лесно е да работиш някъде по 8 часа, въпреки че тази граница я премахнаха, уж по споразумение между работодател и работник, но какво ще кажете за работа в живитновъдството или селското стопанство. „О, не това не е за мен, неотклоно там и нямам много свободно време“.
За да се влеят нови сили в дадено производство или селското стопанство е необходим стимул. Как….., пари няма?!

По време на експедицията в Арктика, група от учени и работници попаднали в снежна буря. Заблудили се и започнали да губят сили.
Един от работниците забелязал подветрената стена на склона и предложил с ръце да изкопаят в снега отвор, в който да прекарат,  докато бурята затихне. Всички започнали усилено да ровят замръзналия сняг.
– Всичките знания, които притежавам, – простенал един от учените, – сега съвсем не са ми полезни.
– По-добре забравете всичко, което знаете и копайте по-бързо, ако искате да останете жив! – казал един от работниците.

Скъпи, майко и татко, след като дойдох в колежа започнах все по-рядко да ви пиша. Извинете ме за расеяността ми и дългото ми мълчание. Ще се постарая да наваксам и да ви разкажа всичко, но ви моля, когато четете това писмо да седнете. Сега мога да продължа. Раната на главата, която получих, когато скачах през прозореца на стаята си по време на пожара, почти заздравя.
Бях в болницата три седмици и сега виждам съвсем нормално. Главата ме боли един път на ден. За щастие по време на пожара моя скок от прозореца видя работника от близката бензиностанция. Именно той извика пожарната и бърза помощ. Той често ме посещаваше в болницата. И когато нямаше къде да живея, нали квартирата ми изгоря, ме покани да живея в неговия дом. Това всъщност е някакво мазе, но е добро.
Той е прекрасен млад човек. Ние се влюбихме един в друг и сме решили да се оженим. Не сме решили кога точно ще стане това, но разбира се, когато започне да се забелязва, че съм бремена. Да, майко и татко, аз съм бременна. Аз помня как скоро си мечтаехте да станете баба и дядо. Вярвам, че с радост ще приемете и ще дадете любов и топлина на това дете и ще се грижите за него, така както се грижихте за мен, когато бях дете.
Но истинската причина за задържането на нашата сватба се дължи на това, че той получи удар, а аз се заразих малко. Радвам се, че ще го приемете с радост в дома си, той е добър. Не е могъл да получи добро образование, но е доста честолюбив. Религиозното му вероизповедание е различно от нашето, но вие нямате нетърпимост към това и за това няма да му обърнете особено внимание. А сега, когато ви съобщих последните новини, искам да ви кажа, че нямаше никакъв пожар, нямах рана на главата и не съм лежала в болницата, не съм бременна, нямам никаква инфекция и в моя живот няма никакво момче. Само получих двойка по биология и история и поисках правилно да приемете това.
Ваша любяща дъщеря Диди.