Лечо ядосано махна с ръка и почти кресна:

– Тодор е глупак …

– Чакай малко, не се горещи, – хвана го за рамото Григор.

– Глупак е и това е, няма какво повече …

– Слушай, – малко по-меко каза Григор, – глупаците са хора, които до такава степен са загубили връзката с реалността, че вгорчават не само своя живот, но и този на тези около него. Необходимо ли е да се връзваме на приказките му?

Лечо го погледна изумен и попита:

– Какво искаш да кажеш с това?

– Ето какво имам предвид, – започна да обяснява Григор. – Не можем да се отнасяме с тялото си, както си искаме, защото веднага ще усетим последствията от това. Ако се държим с хората, както на нас ни харесва, няма да имаме приятели и здрави семейства.

– Добре де, – намръщи се Лечо. – Ако живееш егоистично това няма ли да засегне обществото по някакъв начин?

– Глупаците сеят вятър и жънат бури, но крайната форма на глупостта е да направиш център на живота си нещо различно от Бога. Това винаги ще води до разочарования и провали, – подчерта дебело Григор.

– Какво ми говориш? – Лечо вдигна недоволно ръце. – Такива виждат физически, психологически, рационални и духовни граници в реалността, но кривнат от тях, а после се чудят, от къде им е дошло това или онова.

– Глупаво е да се пренебрегва реалността, – въздъхна Григор. – В този свят живота и без това не е много лек.

– А, – щракна с пръсти Лечо, – за това се иска акъл.

– По-точно мъдрост от Бога, – поправи го Григор.

Лечо махна с ръка и само прибави:

– Важното е да върши работа, няма значение от къде е.

Михаил често прелистваше Библията си, за да намери впечатляващ стих, който да сподели в социалните мрежи.

Той много се гордееше с това:

– Аз редовно публикувам библейски стихове във Facebook, Twitter и Instagram.

Но трябва да се отбележи, че те винаги бяха извън контекста.

Негови приятели споделяха:

– Михаил го прави редовно, толкова е педантичен.

А самият той поясняваше работата си в социалните мрежи:

– В това има изкуство! Разбира се, можете да четете глава на ден или дори да прекарвате часове в изучаване на определена тема, но никога няма да получите много лайкове по този начин.

По-голямата част от времето си Михаил прекарва като трескаво прелистваше страниците на Библията, докато намери нещо добро за публикуване, което може да се съчетае с картина от природата или вдъхновяващ залез.

Михаил си призна по време на един разговор:

– Обикновено не получавам лайкове за осъдителни стихове – и сбърчи нос.

Днес той бе във вихъра си.

– О, ето един добър! Има всичко! Дървета, вода и обещание за просперитет ….

А стихът беше:

“ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява“.

Дано лайковете за този стих да са на спасени души!

Петко вървеше по билото на планината. Пред него се разкриваха чудни гледки.

Той виждаше малките къщички в долината потънали в зеленина, а на отсрещната ливада пасяха крави.

Внезапно една мисъл отекна в ума му:

– Наслади ми се. Изпитай доволство от Моето творение. Нека пътуването ти в живота бъде радост.

Петко се замисли.

– Какво означава да се наслаждавам, да изпитвам доволство? – попита той.

– Да възприемаш с удоволствие и удовлетворение това, което имаш или преживяваш, – бе отговорът.

Усмивка заля лицето на Петко, а сърцето му затуптя радостно.

– Каква грандиозна идея, – възкликна той, – да изпитвам удоволствие и удовлетворение в присъствието на моя Спасител и Господ.

Разперил широко ръце Петко шепнеше:

– Докато размишлявам върху творението Ти, аз се наслаждавам в Твоето присъствие. Така изпитвайки доволство и удовлетворение в живота си, имам ясна цел.

Петко плесна с ръце и извика:

– Храната, напитките и работата донасят временно удовлетворение. Те не са предназначени, да бъдат фокусът на живота ми. Истинския живот е да се наслаждавам на моя Създател и Неговото творение, докато почивам във волята Му.

Гласът на Петко се извиси:

– Господи, знам, че най-доброто предстои.

Нека богатите в този свят не се гордеят и доверяват на парите си. Те не са надеждни.

Доверете се на Бога, Който изобилно ни дава всичко, от което се нуждаем.

Дамян загуби баща си. Той дълго време боледува от рак на белите дробове.

Това лиши младия човек от енергия за месеци. Той бе възмутен от това принудително забавяне:

– Да, боря се със зимата в този период, – признаваше пред себе си Дамян, – но бих искал животът на лятото да се върне.

Зимата е като забравяне за голяма част от природата, но това е време за почивка и възстановяване през „студените“ сезони на живота.

За Дамян това време му бе необходимо. Той имаше още много да учи.

Точно както растенията и животните не се борят със зимата, Дамян имаше нужда да си почине и да остави „зимата“ да свърши своята обновяваща работа.

Има „време за всяка дейност под небето“ – време за засаждане и жътва, за плач и смях, за жалеене и танцуване, …

Макар да имаме малък контрол над такива периоди, всеки от тях е краен и ще отмине, когато работата му свърши.

И въпреки че не винаги можем да разберем какво точно става, Бог прави нещо значително в нас през това време.

В Божите ръце сезоните са целенасочени периоди. Затова нека се подчиним на Неговото обновяващо дело във всеки един от тях.

Недю бе често спохождан от мрачни мисли, които го изпълваха със страх.

– Ами ако един ден шефа и колегите ми разберат, че не съм квалифициран за тази работа, която върша? – потеше се той.

Честно казано, страховете му бяха напълно оправдани.

– Недю не върши никаква работа на мястото, което заема, – възмущаваше се мениджърът на фирмата. – Кого всъщност заблуждава?

Пред свои приятели Недю бе признал:

– Ужасен съм в работата си. Просто се чувствам напълно неадекватен. Само се въртя насам натам, нищо не върша. Чувствам се като измамник.

Шефът му твърдеше:

– Недю е голям неудачник. Той е един несполучлив избор за длъжността, която заема.

– Така е, – подкрепяше го главният инженер, – абсолютно неадекватен в работата си. – Всички останали в сградата знаят какво да правят, а той само се мята наоколо и имитира заетост. Просто е жалка гледка.

Днес шефът на фирмата покани Недю на разговор в края на работния ден.

– Страхувам се, че ще ме уволни, – сподели с някои от колегите си Недю, – но не съм измамник. Вярно е, че не успявам, но се старая ….

И той наистина бе уволнен.