Описвайки най-загадъчните места на земята, не можем да не споменем за небе, което изглежда обърнато наопаки. Можем да кажем, че това е естествено огледало, което по площ достига десет хиляди квадратни метра.
В Боливия има пустиня, която много се различава от всички пустини в света.
В какво е нейното превъзходство и по какво се отличава от останалите?
Тази пустиня е необичайно в това, че е събрала множество солени блата. Следователно можем да кажем, че не съдържа пясък, а сол.
Изненадващо е, но тук има и вулкан, който действа. Там растат кактуси и има гейзери.
Тя наистна е голяма по размери
Но когато дойде дъждовния сезон, тя става още по-необикновена.
Докато валят дъждовете, водата не попива в земята. Така се създава гигантско огледало.
Много, които са били там казват, че създава впечатление, все едно небето се е обърнало с главата надолу.

Това е едно интересно явление, наречено  „ледени чаши“.
Ако вървите по повърхността на леда, на някой места могат да се видят по-тъмни сиви кръгове. В тези места има джоб под леда с камък и вода. Как се е оформил този джоб?
Когато камък или пясък попадне на повърхността на леда, той се нагрява от слънцето и започва бавно да потъва в леда. Водата над камъка замръзва, но около него все още се задържа вода, защото светлината, която преминава през леда нагрява камъка
В резултат на това, около камъка остава вода, в която микробите могат спокойно да съществуват.
Температурата на водата на такива места обикновено е 1 ° С, малко над точката на замръзване на водата.

Повечето от животните си намират дом в уединени места, пещери, дървета, под земята или в дупки. Някои от тях заемат чужди жилища. Но птиците, мравки, пчели и други представители на фауната правят домовете си в улеи или колонии за почивка, където се размножават и отглеждат потомството си.
Има животни, които изключително внимателно се отнасят към процеса на строителството и устройството на дома си. Те са истински архитекти.
Запознаите се с жилището на майската муха.
Тази муха е подводен архитект. Като личинка тази муха трудно се придвижва в потоците, езерата и другите сладководни водоеми.
Тя обитава в пясъка, между подводните растения, където може да се скрие.
Всичко, което намери, майската муха прикрепя към пашкула си с помощта на копринени нишки, които изработва чрез жлезите си. В това замаскирано убежище ларвата расте, яде и диша. Около себе си мухата поставя „мрежа“ за улавяне на плячка.

Андрей ѝ беше звънал преди седмица, но тя беше много заета и за това си уговориха среща днес в ресторанта на ъгъла.

Денят обещаваше да е хубав, слънчев, но прохладен. Той влезе в рестораната и попита дали е идвала руса, дребна жена. Но докато питаше за нея, тя влезе цялата зачервена, явно бе бързала много и се запъти към него.

Седнаха на масата и Славка се втренчи изпитателно в Андрей. Отдавна не го бе виждала. Той се бе състарил и беше много отлабнал.

– Бракът ми приключи, – заяви Андрей и въздъхна тежко. – Ирина иска да се разведе с мен.

– Какво? – подскочи Славка.

– Намерила си друг. Някакъв банкер. Изглежда се е омъжила за мен, заради несъществуващите ми пари. Вдигаше страшни скандали, когато я молех да не харчи толкова много.

– Нищо не разбирам. Тя всъщност какво иска?

– Богатство! – засмя се тъжно Андрей. – Очеведно е сбъркала, като си е мислила, че съм много богат. От това, че работя в банка, си е направила грешни изводи.

– Не може да бъде, – искрено каза Славка. – Вероятно се чувстваш ужасно.

– Най-лошото е, че наистина я обичах. С нея се чувствах добре. Бях по-силен, по-успешен, а всъщност съм един неудачник. Не ставам за биснесмен или брокер, а би трябвало да изкарвам купища пари. Дори не можах да се справя със собствената си съпруга. Взимах назаем, за да задоволя капризите ѝ и затъвах. Бях заровил глава като щраус в пясъка и се надявах всичко да се оправи, но уви. Баща ѝ ми даде назаем пари, заложих ги, но и тях загубих, а сега трябва и да му ги връщам.

– Въпреки, че дъщеря му се развежда с теб?

– Последната капка беше, когато ме уволниха,  – продължи Андрей сякаш не бе чул въпроса ѝ, – защото не съм полагал достатъчно усилия. Така че, следваващият месец съм и безработен.

Славка го погледна учудено“

– Защо тя иска развод, а не ти?

– Баща ѝ настоява така. Трябвало да постъпя като почтен човек. Това вече не ме интересува. Тя нямало да иска издръжки, а баща ѝ щял да плати съдебните разноски. Така сме се разбрали.

– Андро, – така го наричаше тя, когато трябваше да се грижи за него, като по-голямо дете в семейството, – това е отвратително и жестоко.

Той въздъхна.

– Единственото ми желание е, час по-скоро да свърши  всичко това, – гласът му потрепера, а очите му се напълниха със сълзи. – Много я обичах. Боли ме, че тя не ме е обичала.

Славка прегърна брат си. Не знаеше как да го успокои. Любимият ѝ брат се бе превърнал в безпаричен неудачник. Това беше невъзможно, но се беше случило.