Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Стереотипа, че велосипед и движение извън пътя са несъвместими, се е разсеял от създаделя на новия вид велосипед с електромотор. Той може да ускори до 30 км\ч. А любителите на оригиналния дизайн могат да се заемат с неговата настройка.
Дори и най-запалените почитатели на колоезденето имат доста проблеми при движение по пясък, сняг или кал. Сега с тези проблеми се справя електрическият Fatbike LEBOWSKE. Този велосипед е всичко, което липсва на конвенционални двуколесни превозни средства.
Компанията  Felt Bicycles е известен производител на съвременни велосипеди. LEBOWSKE от пръв поглед прилича на мотопед. Неговите дебели гуми са предназначени за пътуване по твърд терен.
На велосипеда е поставен електромотор Bosch Performance eDrive благодарение, на който човек може да се отпусне и да пътува като на мотопед със скорост 32 км/ч. Освен това има мощен акумулатор 400Wh Bosch Performance Line и 11-скоростна касета SRAM PC-X1 X-Sync.
Велосипедът тежи 22 кг. Той може да се купи с три различни размера на колелетата: 16 инча, 18инча и 21 инча. LEBOWSKЕ се продава в черно или червено.

Нова година е празник, който се празнува навсякъде. Но всеки народ внася в този празник свои обичаи, които изненадват чужденците и остават неразбираеми за тях.
Жителите на някои селища в Шотландия в новогодишната нощ придвижват по улицата подвижни бъчви с горящ катран. Смята се, че по такъв осветен път на Новата година ще ѝ бъде по-лесно да дойде.
Хората от Панама в празничната полунощ вдигат невероятен шум. Викат, крещят, звънят със камбани, натискат клаксоните в колите си. По такъв начин те призовават добрите духове на Нова година.
Китайците отбелязват празника от 17 до 19 януари. И по това време хората се обливат с вода, когато чуят поздравления към себе си. Корените на тази традиция идва от къпането на Буда, когато се умива статуята му с вода от планински извор в манастири и храмове.
На празника гърците отиват на гости. Непременно вземата камък, който оставят на прага на собствениците на дома. Така те пожелават тежък, като камък, кош в следващата година.
Жителите от Еквадор за Нова година си правят чучело от стари дрехи и слама, с бастун и лула, което символизира старата година. В полунощ прочитат списък от всички неприятности станали със семействата им през изминалата година. Списъкът закачат за чучелото и го изгарят пред дома си. Изгореното, отнася със отиващата си година цялата тъга и болка.
В Германия смятат, че на Нова година Санта Клаус се появява не на елени, а на магаре. За това децата оставят чинии на масата за подаръците от Санта Клаус, а в обувките си слагат сено за да угостят магарето.
Но това, което обединява хората на Нова година е празничното настроение и надеждата, че следващата година ще донесе само щастливи мигове.

Сега обопщавайки случилото се през миналата година и планирайки за следващата си задавам въпросите: Кое за мен е най-важно и ценно? От какво мога да се откажа и да го изхвърля от живота си?
За мен и семейството ми най-важно остава помиряването, това е вътрешната основа, от която се ражда семейното щастие, творчеството и здравето.
Отново, както всяка година композирам колелото на жизнения баланс. Това е в мен отдавна и така живея и продължавам да живея.
То е ценно за мен, не като система за планиране, а като система за оценка на ценностите ми и търсене път за тяхната реализация. Благодарение на нея, аз не се опитвам да успея всичко да стане по-бързо.
Бих искала да живея хармонично без резки прескачания в едно или друго, независимо дали това са децата или работата.

Тони беше от момчетата, които помагаха в църквата на свещеника, а когато нямаше служба, продаваше наркотици.

Той си имаше собствени правила, които спираха до следното ограничение: Да не продава наркотици в училище и двора на църквата.

Често си мислеше: „Зная,че Бог ме вижда, където и да се скрия. Ако продавам наротици в училище или в двора на църквата ще отида в ада“.

Така Тони тръгваше по улицата и си намираше клиенти. малките деца му даваха по два-три лева за една цигара с марихуана.

Съвестта изобщо не го изобличаваше, че върши нещо нередно.

Това беше преди пет години.

Сега Тони е на 17 години и за първи път е чист.

В миналото си е бил арестуван за притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. В продължение на 9 месеца мина през индивидуално лечение, групова терапия и проверка за наркотици, но единствено Бог го освободи от зависимоста му към дрогата и лошия път, който бе хванал.

Той беше в църквата, но нямаше кой да му каже и упъти, за да не премине толкова зле юншеството му.

Много пъти виждаме младежи в църквата, но не знаем какво е тяхното състояние. Ако знаехме дали щяхме да им се притечем на помощ, за да се освободят от робството, в което са попаднали?