Донка растеше не с дни, а с часове. Изумяваше всички в семейството си с необичайни въпроси и неочаквани разсъждения.
Веднъж след като изслуша прогнозата на времето, попита:
– Татко, въздухът има ли дупе?
Баща ѝ я смъмри:
– Какви ги говориш? От къде ти дойде това на ум?
– Нали леля Славка си има бебе. Тя мери температурата му като вмъква върха на термометъра в дупето му. Щом измерват температурата на въздуха, той трябва да има дупе, – Донка заключи важното си откритие.
Баща ѝ се засмя, а тя обидено каза:
– Исках да зная само къде му мерят температурата….
Един ден Донка попита:
– А какво е това О О Не?
Баща ѝ се опита да ѝ обясни според детските ѝ представи, след което веднага последва следващия ѝ въпрос:
– А кога ще стане О О Да?
Една вечер Донка се изкачваше с майка си по стръмната пътека към кошарата на дядо Богдан. Спъна се в нещо и ожули коляното си.
Донка бръкна под крака си и извади „нещото“. Беше подкова. Засмя се и възкликна:
– Мамо, виж, кончето си е загубило обувката.
Когато вечерта легна да спи, Донка каза на майка си:
– Дай ми „подглавницата“.
– Какво? – учудено я изгледа майка ѝ.
– Нали се слага под главата, защо тогава ѝ викате „възглавница“?
Любознателността на Донка нямаше край. Въпросите извираха като фонтан. За някои, ти самият не би се досетил сам да ги зададеш.
Към края на есента беше на разходка с баща си и майка си. Изведнъж тя посочи нагоре с ръка където минаваше реактивен самолет.
– Вижте го как затваря ципа на небето.
Първият и последният риболов на Донка завърши доста интересно. Когато на стръвта се улови риба, тя вместо да се зарадва, тя се разплака:
– Откачи я и я върни обратно! Не виждаш ли, че я боли. Пусни я!
Донка едва бе научила нотите, когато сподели с баба си, когато минаваха покрай телефоните стълбове:
– Виж, бабо, жиците са като петолиния, а птиците по тях като тумбести ноти.
Растеше Донка и изненадваше всички с въпросите си. За нея казваха:
– От нея най-малко даскалица ще излезе.
