Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.

Уморен от шумния и забързан град, където всичко го отвличало от възможността за размисъл, един човек решил да намери спокойно място.
Той отишъл в гората, където нямало хора, но не могъл да се уедини, защото му пречело чуруликането на птиците. Той навлязъл още по-навътре в гората, но там птиците пеели още по-силно.
Търсейки тишина и спокойствие, човекът влязъл в една пещера, там било тихо, но капещата вода от стените го дразнела.
Тогава той си построил малка къща със свукоизолация. Заключил всички врати и прозорци, но в тишината все по–силно и силно се чувало “ тик- так, тик-так…“ Той си свалил часовника от ръката и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал… Сега бил доволен, че най-накрая ще бъде тихо, но…
„Туп-туп, туп-туп….“ звучало сърцето му в гърдите и този звук се усилвал още повече…
Всички проблеми и техните решения, не се намират отвън, а в самите нас. Трябва да се научим да намираме доброто и хубавото там, където сме.

Всички го ругаеха. Малко ли са хората, които трябва да се ругаят. Но в този случай, всички се събраха на площада, за да му се карат.
– Погледни се, – възмущава се майка му, – ти си безпомощен. Моля те да измиеш съдовете, а ти не умееш. Карам те да пометеш кухнята, ти не знаеш как. Панталоните си не можеш да огладиш. копче да зашиеш. А как си оправяш леглото само…! Как подреждаш нещата си, страшно, пълен хаос
– Нищо не е това…, – прекъсна я учителя по трудово обучение. – Вчера гледах къщичката за птици, които е направил. Това е непостижимо. Нима може толкова неумело да се работи с дърво ….., а как само е забил пироните….
– А да се наведе, – продължава атаката учителят по физическо възпитание , – и 10 пъти не може. Жалко ми е да го гледам. А когато трябваше да пробяга 100 метра, два класа се разплака от смях. Нищо не може.
– Престанете да говорите глупости! – сърдито изсумтя учителят по математика. – Гимнастики, къщички за птички… Той не може да решава елементарни уравнения с едно неизвестно, не говоря за две и повече неизвестни.
– А спрежението на глаголите по английски език….Изчисляването на хромозомите…..Един прост експеримент с водород не може да направи….
Оплакванията напираха като лавина, кои може да прекъсне преподавателите.
– Той даже ръка на дамите, когато слизат от автобуса не може да подаде, – обадиха се момичетата
– Да пуши не може, да танцува не умее, никога не е хващал китара, – прибавиха и момчетата.
– Дърва ми насечи! Вода ми донеси! Оправи оградата! – вика след него баба му.
– Неумейко! Ти ни позориш! Нима нищо не умееш?
– Почакайте, – баща му успя да спре напиращите, – сега ще поговоря с него. Погледни ме! В очите ме гледай! Какво умееш да правиш? Чуваш ли ме, отговаряй! Можеш ли да правиш нещо?
– Мога, – прошепна той.
– Какво можеш? Говори! Нека всички да чуят“
– Мога да летя, – през сълзи каза той.
И изненадващо за всички излетя над площада, направи два кръга и надпреварвайки се със птиците полетя към дома.
– И да лети не може, както трябва, – проследявайки го с поглед, промърмори техничката Пепа. –  На една страна се накланя, когато завива….

Използването на обучени соколи и ястреби, за да предотвратяване сблъсъците на самолети с птици, започнати в южната част на Бразилия.
През декември 2011 г. са успели да хванат 156 птици, които представляват потенциална заплаха за самолетите. Сблъсъците на самолети с птици е намалял до 80 процента.
И така шест ястреба и пет сокола официално са взети на служба за защита на въздушното пространство на летището на Порто Алегре от птици.
Крайната цел на проекта, стойността на които възлиза на 370 000 долара, е пълното премахване на подобни инциденти в зоната на летището.
Виновник за сблъсъците в Бразилия е гриф-урубу, голяма птица достигаща до 2 кг, с размах на крилете 1,5 метра. Тази птица е много разпространена в Америка, където заема екологичната ниша на европейските врани. При сблъсък на гриф със самолет може да възникне аварийна ситуация и даже авиокатастрофа.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.