В последния брой на Entomological Science е описана изненадваща промяна на ролите в живота на насекомите. Поместена е снимка, на която се вижда как гигантски бръмбар яде малка костенурка.

Всичко това се е случило в централна Япония, където живее този удивителен бръмбар. Малките жаби и риби са част от храната му. Но за първи път било заснето доказателство, че жертва на бръмбара може да бъде малка костенурка.

Този вид бръмбар е в списъка на видовете застрашени от изчезване. Той живее предимно в оризовите полета и се храни с малки гръбначни животни. Размера му могат да достигнат до 15 см. Отровната му захапка може да донесе сериозни неприятности и на човека.

Учените събирали проби през нощта в оризовите поля и тогава са забелязали бръмбара с необикновения улов. Насекомото  държало костенурката с предните си лапи и си похапвало от нея.

Би могло да се предположи, че бръмбарът е намерил мъртвото животно и се е възползвал от това, но според учените това е малко вероятно. Този вид напада само движеща се жертва.

Все пак, въпреки необичайния характер на тази картина, следва да се отбележи, че бръмбар и жертвата са били все още малки. В публикуваната статия се казва, че дължината на бръмбара била 58 мм, а на костенурката 34 мм.

Когато си в пубертетна възраст има значение как се обличаш. Младо момиче на тази възраст твърдеше, че някои от дрехите, които облича са й противни.
Доста млади хора умеят да се обличат модерно и практично, но повечето се чувстват неудобно в модерните дрехи и въпреки това продължават да ги носят. Те твърдят, че да отстояваш правата си не винаги си струва. Обществото им казва да бъдат различни, но в същото време рекламите ги бутат в общото русло.
Как трябва да се облича един млад човек, хем да е доволен от вида си, хем да се хареса на родители и приятели? Трудно осъществимо.
В крайна сметка подрастващите правят компромис със своите ценности, за да се впишат в средата. Младо момиче твърдеше, че за да изкара гимназия без да бъде тормозено, трябвало да се облича така, че да се хареса на своите връстници.
Това са бъдещите лидери на нацията ни, а в какво ги превръщаме? Не е ли време за промяна?

Звучи зловещо, но това е едно от последните достижения на немските инженери от аерокосмическия център. Те дълго са работили в областа на аморфните допълнения и така са създали ръка, с която ще се управляват космически апарати от разстояние.
Роботизираният крайник се състои от пет пръста. Всеки пръст може да работи отделно, като има 19 степени на свобода.
Всеки може напълно да управлява цялата конструкция, като променя позицията или да спира действието на механизираната ръка.
Силата на всеки пръст достига 30 нютона.
Разработчиците вече са направили изпитателен тест на устройството, но то се е представило доста добре.

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Миналата събота в град Маунгтаун в Мианмар жителите успели да хванат рядък бял слон, който по традиция се счита за предвестник на промените в страната,
Самката е на 38 години. Висока е седем фута. Както при всички слонове албиноси , нейната кожа е депигментирана. Тя не изглежда снежно бяла, а по-скоро с розов отенък особено, когато е мокра.
От незапомнени времена главата на Бирма е държал такова красиво животно в двора си, за да спечели симпатиите на Фортуна, богинята на съдбата, която дава щастие на любимците си и да обърне бъдещето на страната в желаната посока.