Случвало ли ви се е да излезете на улицата и да търсите решение на проблема си, а всъщност е трябвало да влезете вътре?!

Петър за първи път бе на голф игрище. Предостави му се възможност да направи първият си удар на първата дупка.

Той замахна и ….. пропусна.

Петър се приготви отново да удари, след което повтори неуспеха си.

Опита и трети път, но пак пропусна.

Отчаян и обезнадежден той извика:

– Този терен е много тежък за голф.

Може и да е прав, но в случая проблема не е в игрището.

Тогава къде секретът?

Разберете, обстоятелствата, в които се намирате, може да са трудни, но да ги обвинявате е глупаво. Те не могат да ви дадат изход от положението.

Но и да ги пренебрегвайте не бива.

Истинската трансформация се извършва първо вътре в човека, а след това се забелязва промяна в обстоятелствата.

За ден два можете да измените нещо като вложите пари или приложите различни планове или схеми, но промяната на нещата си остава дело на сърцето.

Много е неприятно, когато не ви разберат, но още по-лошо е, ако не осъзнаете какво има предвид отсрещният.

Огнян седеше объркан и неразбиращ.

Бяха го посъветвали:

– Чети Словото, там всичко ясно е написано.

И Огнян четеше:

– „Обичайте се един друг“.

А си мислеше: „Нима Господ иска да търпим греха на другите?“

– „Всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога“. Това означава ли, че всяка история ще има щастлив край? – питаше се Огнян.

– „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа“. Та това е великолепно, – възкликна Огнян. – Ще бъда здрав, богат, щастлив и няма да имам проблеми.

До какви нелепости достига човек, когато погрешно разбира това, което му казва Бог. А това обикновено води до разочарование, обезсърчение и неудовлетвореност.

Не се напрягайте над всяка дума, израз или постановка. Оставете Неговият тих и нежен глас да говори в сърцето ви чрез Слово Си.

Времето сякаш бе забравило да се събуди тази сутрин. И стрелките на часовника не помръдваха.

Доктор Павлов седеше пред бюрото си. Слабата светлина на нощната лампа осветяваше измъченото му лице.

– Какво може да се направи с тези хора? – питаше се той.

Всекидневието го сблъскваше с хора, които по една или друга причина посягаха на живота си. След изписването от болницата мнозина повтаряха опитите си, да си отидат от този свят.

Разговорът с един младеж силно го разтърси. Младият мъж му бе казал:

– Какъв е смисълът да живея? Защо изобщо ме спасихте? Някой грижа ли го е за мен?

– Това е думата, – каза си Павлов, – загриженост.

Когато изписваше един от пациентите си, докторът му изпрати писмо. В него му казваше, колко е загрижен за него, не само като пациент, но и като човек.

Скоро Павлов получи благодарствено писмо от този мъж, в което се усещаше желанието за живот и промяна.

И така той започна да изпраща своите писма изпълнени със загриженост.

Колеги узнали начинанието му, го подкрепиха и в това дело се включиха не само лекари, но и медицински сестри, социални работници.

Обикновените хора не останаха назад и взеха присърце проблемите на хората посягащи на живота си.

Така се зароди течението „Писма изпълнени със загриженост“.

Самият Бог ни е оставил книга пълна с грижовни послания към нас.

Нека препрочитаме Неговите писма всеки ден и да ги споделяме с другите, особено с тези, които се нуждаят от надежда, която Исус предлага.

Човек рядко спира, поне за малко, за да направим пълна инвентаризация на живота си. Обикновено е твърде зает за това.

Така бе и със Стефан. Той бързо преминаваше от една задача на друга. Понякога бе доста разсеян, приспиван от модерните технологични устройства, които крадяха прекалено много от времето и вниманието му.

И изведнъж … настана затишие и се възцари принудителна почивка. И то не каква да е, а със затваряне в домовете.

В тези дни Стефан откри следното:

– Всичките ми амбиции, постижения, хобита, работа и стандарт на живота нямат толкова голямо значение, колкото им придавах. А аз си ги поставях за основни.

До сега не се бе замислял сериозно над въпроса:

– Какво значение имат хората в живота ни и Суверенният Цар, който отговаря за Вселената?

В тези дни на изолация, когато Стефан почти бездействаше, откри какво наистина има значение.

Загуба на някои от близките, изпадането в депресия, дните изпълнени с безпокойство, плюс раните от минали години бяха неоспорими факти.

Стефан не желаеше да си сложи маската на лицемерието и да каже:

– Добре съм.

Той призна болката и притесненията си и се намериха хора, които резонираха проблемите му.

Едва сега той можеше без предразсъдъци да признае своите слабости.

Именно в дните, когато му се случваше най-лошия сценарий, Стефан обърна поглед към трона на благодатта. Там го срещна Исус, Който му вдъхна надежда.

Страданието може да е неизбежно, но то внася яснота, за да ни приближи до Христос и да задълбочи общението ни с Него.

Драган закачи телефонната слушалка и се замисли.

– Май казах твърде много, – намръщи се той. – Ех, да можех да върна част от думите си назад. Вероятно ще си имам проблеми. С моето бърборене сам си ги създадох.

Майка му бе го учила още от малък:

– Практикувай мълчание. Това ще те избави от множество конфликти.

И той бе опитвал не веднъж, но …

В разговорите не се въздържаше и използваше думите, за да лъже, заблуждава, преувеличава и манипулира.

Оставайки сам след подобни разисквания, Драган си спомняше думите изречени в гняв и безпричинно обвинение.

Бързо се гневеше, но му бе трудно да се извинява. Безочливо нападаше, но не искаше да признае вината си дори в момента, когато я осъзнаеше.

В тишината Драган чуваше обвиненията, които го изобличаваха.

Той си спомни за чичо си, когото лекарят след прекаран инфаркт го бе посъветвал:

– Говорете по-малко и по-рядко. Доказано е, че това намалява стреса и облекчава напрежението.

Използвайте думите си така, че да насърчавате другите и да угаждате на Бога.

„Божията воля е, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци“.