Една от странностите, която притежаваме е, че трудно се справяме със собствените си проблеми, но сме много добри „да разрешаваме“ чуждите. Защо да не използваме тази частица от психологическа ирония като инструмент, да си разрешим собствените си проблемите ?
Представете си, че някой стой на стола срещу вас. Той е дошъл при вас за съвет. Независимо от причината, вие знаете, че този човек уважава вашето мнение и ще постъпи както му кажете. Още по-интересното е, че той има същия проблем, който ви измъчва в последно време.
Обуздайте първия си импулс, да се отчаете и безпомощно да отпуснете ръце. По-добре надникнете във вашия „склад за мъдрост“. Ще откриете, че ви хрумват чудесни идеи. …Изведнъж откривате невероятно, но сигурно решение.
А сега споделете това решение със себе си…

Малките египетски мравки създават големи проблеми на немските власти.
Тези насекоми, които имат дължина само 2 мм се хранят с изолационните покрития на кабели и атакуват компютърни микросхеми.
Освен това те пренасят причинителите на различни заболявания, включително салмонелоза.
Потокът от „кафявата чума“ със всяка година все повече и повече нахлува в Европа и се превръща в истинско бедствие.
В компютрите мравките са привлечени предимно от защитния гел, използващ се за изолация, както и самият чип, който за тях е уютна и топла среда.

Сократ е казал, че ако някои иска да измени света, трябва да промени себе си и че никой не ти е враг, но всеки човек ти е учител.
Защо ни е трудно да „се задвижим“, за да разберем смисъла на тези мъдри думи, звучали преди 2,4 хиляди години.
Ние всички се учим едни от други. Обиждащите и обидените, оскърбяващите и оскърбените, унижаващите и унижените, влюбените и отхвърлените, всички са учители едни на други.
Тогава защо е необходимо да търсим „изкупителна жертва“ или виновник за нашите беди?
Предоставят ни се различни ситуации. Може това, което е станало с нас да ни изглежда лошо, но само по себе си то ни дава ключ за освобождение от някоя скрита травма, която ни пречи да бъдем щастливи и да растем духовно. За това неприятните хора, създавайки ни достатъчно проблеми, могат да се окажат нашите най-добри учители.
Проблемът не е в хората около нас, а в самите нас. За да ги промените, трябва първо да въздействате на себе си.

Той много обичаше това място, когато беше млад. Широката река спокойно носеше своите води. Наклонения бряг, храстите и дърветата наблизо се къпеха в безметежния бяг на вълните. Тук той срещаше красивия изгрев и залез на слънцето, зноя и прохладните нощи.
Първоначално идваше тук често, за да успокои горящото си сърце, преизпълнено с мъка, болка и страдания. И толкова му се искаше до него да има стар и мъдър човек, който да му каже, как да постъпи. Да му помогне със съвет и насърчителна усмивка. Но само тишината и самотата му отговаряха тогава.
След това започна да идва все по-рядко. Проблемите намаляха, но станаха по-сериозни. Желанието да получи съвет от стар и мъдър човек не беше изчезнало. Но само безкрайния бряг, тихите води на реката и шумоленето на клоните бяха вместо отговор.
Животът му наближи своя край. Мина много време и той отново дойде тук. Странно, той стоеше отново на любимото си място. Погледна отражението си в реката, приглади побелелите си коси и пооправи дългата си брада.
Изведнъж урината тишина се разкъса от здравият му смях.
–  Бог беше прав. Иначе и не можеше да бъде. Сега, най-накрая аз мога да поговоря със стар и мъдър човек.

Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.