Дамян седеше в стаята, отчаяно вперил поглед в играещите деца навън. Влезе баща му и забеляза обезсърчението му. Ясно разочарование се четеше по лицето на момчето.
– Дамяне, какво става с теб? – попита баща му. – Нещо лошо ли се е случило с теб?
Момчето повдигна тъжните си очи към баща си и омърлушено каза:
– Никой не иска да играе с мен. Избягват ме. Какво лошо съм направил?
Бащата погледна внимателно сина си, леко се усмихна и добави:
– Когато живееш живот, който отразява Исус, Неговата светлина разкрива тъмнината на греха, бунта и невежеството в света около теб. Ето защо те отхвърлят старите приятели и съучениците ти. Навярно и съседите те избягват и не желаят да имат нещо общо с теб.
– Но аз ги обичам и уважавам, както преди, – издайнически сълзи се плъзнаха по лицето на Дамян.
– Ако те живеят в тъмнина, светлината излъчваща се от теб те прави неудобен за тях, – съчувстващо промълви бащата.
– И все така ли ще се държат спрямо мен? – попита безнадеждно Дамян.
– Нашият свят живее в духовна тъмнина, – кротко започна бащата. – Хората са отделени от Бога, затова са се приспособили и общо взето се чувстват комфортно в „зоната на здрача“.
– Нима не разбират, че пропадат и загиват? – с болка каза Дамян.
– Те не могат да „видят“ Бога, но това, което виждат им е достатъчно, за да се справят с живота си.
– Тогава какво да правя? – с надежда Дамян погледна баща си.
– Щом принадлежиш на Исус, живей живот, който отразява Неговата честност и чистота, Неговата святост и правда, Неговата доброта и благочестие.
– И?
– Светлината в живота ти може да предизвика другите да се откажат от това, което им предлагаш. Но бих искал да те насърча! Светлината не само разкрива тъмнината, но и господства над нея.
