Цял ден Пламен се въртя в работилницата. Нещо човъркаше, но изглежда не успяваше, защото пухтеше и мърмореше недоволно под носа си:
– Какъв винт само! Отне ми цялото време и пак не мога да го отвия…..
Приближи Григор и за известно време наблюдаваше приятеля си. Накрая го попита:
– Защо не използваш автоматичен винтоверт? Ето го там в шкафа. Всичко става за броени минути.
Пламен се наежи и бе готов да кресне, но размисли. Отвори шкафа извади инструмента и бързо извади винта.
– Един от най-важните приоритети на Бог е да ни предостави правилните инструменти в живота, – каза Григор. – Дали това ще е мъдростта да се справим с трудно положение, волята да прекратим лош навик или допълнителна вяра и доверие, за да се преминем през изпречилото ни се препятствие с увереност, Бог е верен и ни снабдява с това, което ни е нужно за живота.
– Ти все с твоя Бог, – намръщи се Пламен.
– Като влагаме надеждата си в Господа, получаваме достъп до кутията с неограничен брой инструменти, които ни служат за всичко, пред което се изправим.
– Да, да! – продължи да мърмори кисел и раздразнен Пламен. – Къде бе твоя Бог, когато се трепах цял ден да отвия този скапан винт?
– А ти потърси ли Го? Призова ли Го на помощ?
– И какво да падна на колене и да му се моля?! Благодаря, това не е за мен.
– Когато Той ти даде сила, ще живееш в победа! – заключи Григор и тръгна да излиза.
А Пламен продължи да мърмори.
