Похвали се разсеяността на своите приятели:
– Решила съм за празниците да си ушия нова рокля.
Приятелите ѝ много добре я познаваха и за това я предупредиха:
– Внимавай как ще я скроиш!
– Гледай да не я ушиеш така, че после да не можеш да я облечеш!
А най-добрата ѝ приятелка я посъветва:
– Седем пъти мери, един път режи!
– Знам, знам, – казала разсеяността, – тази поговорка съм я чувала още от баба си. Благодаря за съветите, но всичко това съм слушала много пъти, няма да сгреша. Нима се съмнявате, че мога да си ушия хубава рокля?
Приятелите ѝ само вдигнаха рамене. Те знаеха, че с нея трудно се спори. Каквото и да кажеха по-нататък, тя нямаше да ги послуша и я оставиха да прави, каквото си иска.
Много скоро роклята бе готова.
Разсеяността я облече и отиде да се покаже на приятелите си.
Когато я видяха, те прехапаха устни и се ужасиха:
– Какво си направила?
– Какви са тези парцали на теб? От къде ги взе?
– Как откъде? – учуди се разсеяността. – Нали ме посъветвахте един път да меря и седем пъти да режа?
Приятелите ѝ разпериха ръце и се отказаха да ѝ обясняват какво не е наред. Има ли смисъл да обясняваш на някой, който изобщо не иска да те слуша?
От тогава никой за нищо не я съветваше, защото се страхуваше, че ще направи по-голяма поразия.
