Дните станаха по-дълги и времето за общуване бе по-голямо.
Атанас, Кольо и Симеон не чакаха повторна покана, за да се съберат отново заедно, без ограничения и опасност.
Тримата редовно четяха Библията и разсъждаваха върху прочетеното.
Атанас обичаше да анализира и свързва нещата. Днес той предложи на приятелите си тази серия от умозаключения до, която бе достигнал:
– В Райската градина Бог беше с човека. В Стария Завет Бог се яви на човека. В скинията Бог обитаваше сред хората. В историята на Израел Бог говореше чрез човека. В Евангелията Бог бе видим като Човек, но на Петдесетница Бог можеше вече да живее в човека!
– До тази Петдесетница преди повече от две хиляди години хората бяха спасени чрез вяра в Исус Христос, въпреки че не знаеха Неговото Име, – отбеляза Кольо.
– Забележете, – наблегна Симеон, – Тяхната вяра беше демонстрирана от жертвите, които принасяха в храма, но символично гледаха с нетърпение към кръста.
– От Петдесетница все още сме спасени чрез вяра в Исус Христос, – заяви твърдо Атанас, – но нашата вяра се връща към Неговата жертва, която вече е направена заради нас на кръста.
– Освен това сега имаме опит с пребиваването на Светия Дух в самите нас, Който запечатва нашето „обръщение“.
Момчетата още дълго споделяха и откриваха нови неща, докато денят не превали и те трябваше да се прибират.
А вие носите ли Божия „печат“ на автентично обръщение?
