Обитавайки върху растенията, листните въшки формират на листата или други органи патологични израстъци наречени шикалки, които насекомите употребяват за укритие.

Ако по някаква причина шикалките се повредят, листните въшки от вида Nipponaphis monzeni ги ремонтират с телата си.

Насекомите произвеждат специално лепкава течност и в следствие на това губят 2/3 от своето тегло и загиват от изтощение.

Други от тях умират, като остават в тази течност и стават част от „кръпката“.

По такъв начин колонията от листни въшки оцелява като цяло, жертвайки някои свои членове.

„Хората, разбира се! Дойде ми до гуша от тях. Идва ми да отида някъде далече, където няма никой. ….. Как може кучетата и съседите  да са толкова несъобразителни. За животните как да е, но нали си имат стопани!“

Навярно сте чували такива и подобни реплики край себе си.

Но всъщност кой точно ни разгневява?

Навярно повечето от вас ще кажат: „Глупавите и егоцентрични действия на другите хора ме вбесяват“.

Наистина ли външните събития ви разстройват? Когато се ядосате на някого, вие автоматично го превръщате в причина за вашите чувства. Обикновено в такива случаи казвате: „Дразниш ме! Ходиш ми по нервите“.

Това, че другите ви разгневяват, не е вярно. И ще ви го докажа.

Нахален младеж може да ви прережда на опашката в магазина. Продавач може да ви пробута „негодна“ стока. „Приятел“ може да ви „прецака“ и да не ви даде дължимото от обща бизнес сделка…..

Няма значение колко несправедливи и ужасни ви изглеждат другите хора, те не могат да ви разстроят и ядосат.

Горчивата истина е, че вие сте този, който „твори“ яда, който изпитвате. Не, това не са глупости. Самото действие може и да не ви повлияе, колкото и обидно да изглежда. Всичко зависи от това, каква насока на мислите си ще дадете.

Вашите чувства са резултат от значението, което приписвате на случилото се. Ако приемете по-спокойно нещата, ще можете да намерите и правилния изход от случая.

Радостта не е отсъствие на страдание, а присъствие на Бога.

Човешката радост е уж познато понятие, но и съвсем непознато. В света, където царува греха, идеята за истинска радост отсъства.

Ето защо, човек се стреми да получи удоволствие и да се повесели, като избира немислими и дори ужасни методи.

А истинската радост преминава край нас, докато ние се мъчим да достигнем удоволствието, което ще ни ухапе като змия.

Къде да погледнем за еталон на истинската радостта?

Как да научим сърцето си да се радва по съвсем нови причини и да се отделим от греховната радост?

Писанието дава отговор на това:

„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“.

Често под възпитание разбираме „мъмрене“, налагане свои вкусове, изисквания, задачи, планове и мечти. Навярно сте чували подобна фраза: „Възпитах го такъв, какъвто трябваше да бъде, аз зная какво трябва да знае и какво е нужно да прави“.

Възпитанието е по-скоро помощ при развитието. Родители, които отглеждат детето си, могат да се сравняват с градинари, които помагат на растението да порасте. Работата на градинаря е да осигури вода, достатъчно светлина, като плеви около него и да наторява почвата наоколо. Той създава условие за развитие на растението, а не го дърпа за върха.

Диалогът помага на родителят да разбере детето си.

Какво означава да разбереш детето си? Това е преди всичко да познаваш нуждите му и да ги взимаш под внимание.

Потребностите се изменят не само с възрастта, но и индивидуално, в зависимост от пътя, по които върви детето. Ето защо в диалога е важно да чуете детето си, за да разберете: защо не слуша, отказва да прави някои неща или се държи грубо.

Грубата интерпретация на думата „възпитание“ е, когато без да изслушаме детето и то не слуша, го караме насила да направи нещо. Когато говори грубо, поправяме го без да се интересуваме за причината. Или ако детето е обидено му казваме: „Няма защо да се обиждаш от това, сам си си виновен“. Такова възпитание не приемам……

Мъжът на съседната седалка четеше вестник. Захари се обърна към него и се представи.

– Здравейте, аз съм Захари.

Мъжът го погледна, сгъна вестника си, протегна ръка и каза:

– Приятно ми Андрей.

– Дано по-бързо ни пуснат да потеглим, – загрижено каза Захари.

– Важна среща ли имате? – попита Андрей.

– Да, интервю за работа.

– Сигурно отдавна търсите работа – каза Андрей съчувствено – и това интервю ще реши проблемите ви.

Захари се засмя и махна с ръка;

– О, съвсем не. Имам работа, но една друга фирма ми предложи нова.

Андрей го изгледа въпросително.

– Това е дълга история, – започна да уточнява Захари, – Сега съм в отпуска. И от една агенция за набиране на специализирани кадри ми се обадиха, за това съм тук. Не си търся работа, ……тя сама ме намери.

– Не сте ли доволен от досегашната си работа? – попита Андрей.

– Не, не мога да кажа такова нещо, но си мисля, че на новото място ще се почувствам по-добре.

– А кое ви кара да мислите, че на новата работа ще се почувствате по-добре?

– Не знам, – каза смутено Захари.  – Просто имам такова усещане.

Андрей се усмихна.

– Разберете ме правилно, – каза Андрей, – съвсем не искам да ви се присмивам. Просто хората си мислят, че ще бъдат щастливи на друго място, а не на това, на което са в момента. Сменят работата си, развеждат се и смятат, че новото място и положение ще им донесе нещо по-хубаво. Те не разбират, че причината за появата на това или онова е в тях. Нашето щастие не зависи от външни сили, а от това, което е в нас. Щастието е състояние и е въпрос на личен избор.

– Мислите ли, че определена професия може да направи човека щастлив? – попита Захари. – Аз си мисля, че ще бъда много нещастен, ако цял ден се ровя в числата като счетоводител.

– Възможно е някои професии да са по-привлекателни от други, – каза Андрей, – но някой обичат числата и биха се радвали да работят с тях. Мисля, че ако човек си върши работата, както трябва, ще се чувства щастлив.

– Да, виждал съм шофьори, пазачи, продавачи, …… които са си вършили работата с желание, – каза Захари, – дори те са по-щастливи от бизнесмени, които печелят милиони.

– Убеден съм, че щастието не идва от това, което правим, а от отношението ни към него. Именно това, което мислим за работата си, подходът към нея ни прави щастливи – натърти Андрей.

– Защо си мислите, че тази възможност за работа, не е подходяща за мен? – попита Захари. – Ами ако това е Божия план за мен?

– Не твърдя, че знам Божиите планове, – засмя се Андрей, – но човек не трябва да превръща стремежа си към щастие за пътепоказател в живота си. Това, че обичаш да правиш нещо, не означава, че то непременно трябва да се превърне в твоя професия. Някои от любимите си занимания можеш да оставиш за свободното си време, като хоби.

– А сега как да разбера, дали да напусна работата си и да отида на новото място или да не го правя? – попита объркан Захари.

– Научих едно,  че човек не трябва да прибързва, – каза Андрей. – Бъдещото винаги изглежда по-привлекателно от настоящето, защото в него има повече фантазия, отколкото реалност.

– Какво да правя тогава?

– Не избирай да отидеш там, където ще бъдеш щастлив, а където ще научиш най-много и ще развиеш  целия си потенциал. Ако си стигнал до максимума в сегашната си работа, тогава се премести на новото място, но не се отказвай от работата си, заради трудностите. В живота доста често се сблъскваме с неща, които не са приятни, но именно предизвикателствата ни правят по-силни.

Съобщиха, че самолетът им няма да излети днес и че ще могат да летят чак утре. Пътниците бяха приканени да си заверят билетите.

Захари усилено мислеше и разсъждаваше над думите на Андрей и колкото по-близо приближаваше гишето на летището, за да завери билет си,  толкова повече осъзнаваше, че той може да направи още много неща в сегашната си работа и да промени положението си …..