Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Трябва ли да си напомняне колко висока цена плащаме за вълненията си?
Безпокойството нарушава цялостта и яснотата на мисълта.
Думата merimnao – «тревога» се състои от две гръцки думи merizo-разделя и иmerizo-ум. Тревогата разделя енергията ни между неотложните неща и предизвикателствата на утрешния ден. Част от нашия разум се намира в сегашната ситуация, а другата се опитва да погледне в бъдещето. Поради това нашият живот се раздвоява.
Това не е единственото следствие. Тревогата не е болест, но причинява болести. Заради нея се повишава кръвното налягани и усещаме болки в сърцето. Намалява зрението и ни застига мигрена. Щитовидната жлеза излиза от строя и се появява букет от нарушения в стомашно-чревния тракт.
Тревогата е скъпо „удоволствие“ за нас. Заслужава ли си да платим такава цена, ако не знаем какъв ще бъде изхода от нея?
Безпокойството не носи радост, то не решава проблемите ни. Досега не е излекувало нито един човек.
Можем ли да се справим с тревогата?
Един човек бил нападнат от тревоги и вълнения и той решил да наеме някой, който да ги вземе върху себе си. Открил един безработен и го наел за 200 000 долара на година. Постъпвайки на работа, наетия попитал: „А, от къде ще съберете 200 000 долара годишно“?
На това шефът му отговорил: „Сега това е твой проблем“.
За съжаление, тревогите си не можем да поставим в чужди ръце, опитвайки се да решим проблемите си, но можем да се научим да ги побеждаваме.
Не се отказвайте така лесно, във всяка ситуация има изходен път.