Корените на това дърво често е сравнявана с известния корен на живота – женшен. Това дърво е осеяно с остри тръни, затова го наричат шип-дърво. Расте предимно в Далечния изток.
За да се направи отвара от него се използват корените на дърво, не по-дебели от 2 сантиметра. Корени се взимат от зрели дървета, поне на 5 години, за това и трудно се намират в аптеките.
За да се приготви отвара се вземат 20 грама смлени корени на прах и се заливат със 100 мл спирт. Получената смес се поставя в тъмен съд за две седмици. След това се прецежда, филтрира и се съхранява в тъмен съд.
Взема се при депресия, като тонизиращо средство, при умствена или физическа преумора, при хепатит 30-40 капки 2-3 пъти на ден.

Експерти по вентилацията и микроклимата в жилищните помещения твърдят, че пластмасови прозорци, повредени вентилатори и климатици спират достъпа на свеж въздух до помещенията, а това представлява сериозна опасност за здравето на човека.
Освен токсичните съединения, които се изпаряват от повърхността на мебелите и отделните материали, нямащи възможност да се разсеят, пластмасовите прозорци повишават концентрацията на прах и продуктите на горенето от домакински уреди, например като радон във въздуха на домовете.
В помещенията с недостатъчна вентилация се образува особен микроклимат, характеризиращ се с повишена влажност и температура. Такава среда е благоприятна за развитие на плесени, гъбички и различни микроби.
Климатиците и вентилаторите не винаги се справят успешно със поставените им задачи и често утежняват проблемите.
Според германските учени появата на астмата, алергиите, кожните заболявания и рака в последните десетилетия се дължи на нездравия микроклимат в съвремените апартаменти.
Частичното проветряване решава проблема до някъде.
Специалистите препоръчват да се откажем от пластмасовите прозорци в полза на дървените, които осигуряват свеж въздух или да се инсталират вентилационния клапан на новите прозорци.

Системата на ID24 официално открита в Европейския център по синхронно излъчване позволява да се изгорят вещества между два диамантени накрайника, при налягане по-голямо от 3 милиона бара и на нагрети с лазер до 10 000 ˚С. Такива са условията на дълбочина 2500 километра.

Изследваните образци от вещества са частици прах, а въздействието на екстремните температури е за няколко микросекунди. Това е напълно достатъчно, за да може с помощта на ренгеновите лъчи да се определи в какво състояние се намират тези вещества в подземната „пещ“ и да се наблюдават какви химически операции ги съпровождат.

Така геолозите и космолозите ще получат отговор на някои от въпросите си. Ще бъде интересно подробно да се узнае истината за неустойчивото състояние на материята, което съществува в някои по-големи планети от типа на Юпитер.

В близките седмици системата ще работи в тестов режим, а от месец май 2012г. ще стане достъпна за учените по цял свят.

Гъвкавият порест материал на базата на титана може да помогне да се излекуват тежки травми. Немски учени са създали материал, който буквално се сраства с костите.

Новият вид имплантант представлява титанова пяна, която по структура прилича на човешките кости. Тя не само снижава натоварването на естествените тъкани, но и допринася за по-трайното слепване на костите.

Колкото по-голямо натоварване изпитва костта, толкова по-силна става тя. Тези части от човешкия скелет, които изпитват по-малко напрежение имат по-малка плътност на костната тъкан. Натоварването също стимулира растежа на костите. Именно този ефект се планира да се използва за свързване на порест имлантант с костите.

Сред всички налични медицински материали най-голямо значение за изискванията на костен имплантант има титановата сплав Ti6Al4V. Тя е много стабилна, устойчива и се понася добре. За съжаление, при високи температури, титана реагира с кислород, азот и въглерод, което значително стеснява обхвата на наличните производствени процеси. За това е много трудно масовото производство на сложноструктурирания титанов имплантант.

Използваните имплантанти днес се свързват с костите механично чрез различни приспособления. Поради факта, че титана е много по-яг от коста, имплантантите рано или късно ще излязат от строя, а това ще доведе до по-чести, опасни и травмиращи операции при замяната им. Освен това, те не позволяват големи натоварвания, тъй като костната здравина е ограничена до най-слабото звено, т.е. място на закрепване на имплантанта към костната тъкан.

Титанов пяна се произвежда с помощта на праховата металургия, която се използва, например, за производството на керамични филтри. На полиуретана откритите порите се  заливат с наситен разтвор, състоящ се от средни и малки прашинки титан. Праха се прилепва към „клетъчните“ структури и след изпарение на полиуретан остава титанова „гъба“.

Механичните свойства на титановата пяна са много близки до човешката кост. На първо място е баланса между силата и минималната твърдост. Уникалните характеристики на порести имплантант би позволила използването му в сложни случаи, когато костите претърпяват многопосочно натоварване. При това коста може да се подложи на нарастващо натоварване, което няма да я повреди, а обратно ще укрепи още по-добре увредения участък.

Учени са разработили самопочистващи се слънчеви панели, за да разрешат проблема с праха, който подтиска развитието на слънчевата енергетика.
Омръзнало ли ви е да чистите прах? А я си представете площ колкото футболно игрище покрита  с подобна субстанция. Това е голям проблем особено за слънчевите електростанции.
Учените от Американското химично общество предлагат изход от това положение, чрез самопочистващи слънчеви батерии, основани на технология, разработена за космически полети.
Основата на тази технология е тънак, прозрачен, електрочувствителен слой, който се нанася на стъклото или пластмасовото покритие, което е върху слънчевия панел.
Ако концентрацията на праха достигне критичната точка, специален датчик активизира тънкия слой, който с помощта на електрически заряд отблъсква праха. Образува се „вълна“ от прах, която изтласква замърсените частици към края на панела и ги изхвърля на земята.
За две минути се отделя около 90% от праха, За да работи системата не е нужно много енергия.
Тази технология от начало е била разработена от NASA  за полетите на Луната и Марс, които са известни със сухата си среда и напластения прах по повърхността.