Един равин преди празника на Пасхата обиколил жителите на града, за да събере пари и да помогне на бедните да си организират седер.
Вечерта се върнал в къщи и на въпроса на жена си:
– Как върви?
Той отговорил:
– Поставената задача съм решил наполовина.
– Колко събра? – поинтересувала се жената.
– Николко, – казал равина, – но свърших работата наполовина. Бедните са готови да получат помощта. Остана само да намеря местни богати, които да окажат тази помощ.

За цялата работа на Грег Новак му трябвало повече от месец. Не се знае колко сняг е употребил при направата на получилия се снежен човек, който кръстил с името Дядо.
По думите на Новак за Дядото е използван целия сняг събран от покривите на оранжериите му. С помощта на селскостопанска техника фермерът е събрал снегът на едно място. Формирал е от него конус, който станал основа на бъдещия Дядо, който не е направен от слепени топки, както се прави обичайно.
Грег признава, че понякога му се е искало да зареже оформянето на снежния човек, тъй като се съмнявал в успеха на работата си, а неговите съседи в разсъдъка му.
Все пак Новак решил да доведе започнатото до край. За да отпразнува завършването на строителството Грег се обърнал към агенция, която организирала празници.
Дядото бил призван да се радва на всички, които били готови да го видя. Някои жители на щата са изминали няколко десетки километра, за да се срещнат с него.
Според рекордите на Гинес, най-високият снежен човек е направен от американеца Роб Зинчук през 2008 година. Скулптурата е била висока 37 метра и 21 сантиметра.

Защо подписването на Санстефанския мирен договор се смята за толкова важен в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – обединението на България, разкъсана след Берлинския договор или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява независимостта на България?
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Той постави началото на онази Трета България, намираща се между Европа и Азия, там където се преплитат интересите на великите сили.
Българите не са знаели, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително и зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството е насочено против Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
Още от самото начало временният договор с турците  е полезна тактическа стъпка. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към  българския народ, като защитник на неговите интереси. По този начин Русия запазва репутацията си на покровител. Предстоящото унищожение на Санстефанския мирен договор става под натиска на западните ни съперници, което ще увреди тяхното влияние на Балканите и  ще увеличи руския авторитет.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни чада на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си просто така.

Много жени до толкова са свикнали да разчитат на себе си, че в суматохата пред празник могат да забравят, че има хора, които са готови да им дойдат на помощ.
Жени, никога не отказвайте предлаганата, от близки и гости, помощ. По този начин ще икономисате сили и време и гостите ви няма да скучаят чакайки.
В предновогодишното суетене, може да се забравите една съставна част от приготовленията за празника, украсата на стаите.
Ако нямате време или средства, а вероятно и дизайнерски талант, то е достатъчно да украсите елхата, да покриете борови клонки с гирлянди, да ги поставите в стъклени вази и да запалите много свещи.
Отново ви предупреждавам, не вършете всичко сама! Привлечете към тази работа децата, на тях много ще им се хареса това.
И най-важното не забравяйте за скучаещия ви съпруг, в някои случаи можете да останете изненадана от уменията му …..

Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.