Всяка година на 24 май в страната ни се празнува Деня на славянската писменост и култура.

Този празник е свързан с имената на двамата братя Кирил и Методий, славянски просветители, създатели на славянската азбука. Те проповядвали християнството и първи превели богослужебните книги от гръцки на славянски.

Именно тези двама български просветители са създали първата славянска азбука, която ползваме и днес. Азбуката е получила своето име кирилица от името на по-малкия брат.

Използвайки създадената от тях азбука, братята са превели от гръцки език Писанието и редица богослужебни книги.

Първите думи, написани с букви от славянската азбука били началните  редове на Евангелието от Йоан:

В началото бе Словото;
И Словото беше у Бога;
И Словото бе Бог.

Един старец живеел на планината в една пещера с петте си ученика. Наближавал празник. Те седнали да похапнат, но имали малко сух хляб и няколко плода.

– Ако ние сме смирени и истинни чада на Бога, – казал старецът, – то нека всеки от вас се помоли за храна, която иска да вкуси на празника.

Учениците смятали, че те са недостойни за тази благодат и накарали старецът да се помоли за всички и той се съгласил със радост.

Когато молитвата му свършила, в пещерата се появил непознат мъж.

– Идвам от далече, – казал той. – Родил съм се в пустинята.

Мъжът донесъл храна, за която братята никога не били чували. Имало грозде, нарове, смокини, орехи и неща, които по това време няма от къде да се вземат, медна пита, стомна с прясно мляко, както и 10 пресни хляба.

– Това ви изпраща един знатен и богат човек, – казал мъжът и си тръгнал.

Братята били смаяни от подаръците и си казали:

– Това наистина е изпратено от Бога.

Като се започне от XVIII век, с плетене на дантели се е занимавало цялото „сухопътно“ население на Раума. Градът се намира на брега на Ботническия залив.

В нашите дни това изкуство – плетенето на дантели,  не е забравено.

Произведенията на местните майстори са доста известни не само във Финландия, но и по цяла Европа.

Всяко лято, в края на юли в Раума се провежда Седмичното плетене на дантели.

Гостите на града на този празник не само могат да си купят от тези красиви дантели, но и да усвоят основите на тази тънка почти бижутерска работа.

За да преживеем в пълнота радостта на Великден, трябва да възкресим душата си от мрака на греха.

Великденските празници ни предоставят чудесна възможност да се отвърнем от светските дела, които ни притискат, така че остава много малко време да погледнем на ближните и на самия живот от позицията на вечността.

Празничните великденски дни ни дават шанс да отделим повече време за душата си, за да се присъединят към основното събитие в човешката история – Възкресението на Господ Исус Христос.

Но това е основното събитие в живота на всеки човек, защото то предлага възможност за радост, която дори не можем да си представим.

Великден е радост, неописуем дар на Божията благодат, който получават тези, които го търсят.

Великденските празници са повод да се пречупи привичното, греховното и „празничния стандарт“.

Идете в храма, помолете се, изпълнете се със светлина и пасхална радост. Споделете радостта за Възкресението Господне с близките си, особено с тези, които се нуждаят от утешение и поддръжка.

Празниците събират хората. Тези веселия са като отдушник на натрупалата се неприязън към несгодите в ежедневието.

Този Великден събра Делян и Димо. Те не се познаваха отпреди, но взаимно се харесаха. Димо познаваше много от събралите се, докато Делян беше случайно попаднал на това място. За втория празникът се изразяваше в ядене, пиене и почивка.

Когато двамата останаха сами на масата Димо се оживи:

– Дядо ми е разказвал за „Велиден в Дахау“ през 1945 г. Хората, които току що били освободени поискали да отпразнуват Великден. И там 18 свещеници отслужили литургия.

– Та те са били на ръба на смъртта, едва са отървали кожата си, – каза Делян.- За какво им е било всичко това?
– Такива хора  наистина могат да осъзнаят напълно Страстната седмица, – с уважение каза Димо.

– Ако човек е здрав, щастлив и има успех в живота, способен ли е да схванат същността на тази Страстна седмица?

– А защо не? – попита Димо. – Състоянието на човека не е от значение. Има хора, които не могат да изпитат радостта от Великден, поради отчаяние, болка и мъка. Такива отдавна са станали безжизнени и бездушни, съвършени мъртъвци. Всеки човек  е способен да разбере смисълът на страданията Христови.

– Но ние хората сме толкова променливи, – махна с ръка Делян. – Дори и да искаме да бъдем с Христос, след това пак извършваме някоя глупост или изказваме някаква нелепост.

– Ако човек се потопи в преживяванията на Спасителят през тази Страстна седмица, никога не би могъл да забрави това, – възрази Димо. – Това страдание на Христос докосва всеки и човек се променя.

– Могат ли страданият, през които преминава човек да му помогнат да приеме Христос за свой Спасител? – попита Делян.

– Много от хората, които са били в концлагери не са били християни и не са станали такива след преживяванията си. Ето, например, Примо Леви е описал ужасите, които е преживял в един от лагерите на смъртта. Чрез книгите си той е искал да промени света, да го коригира и насочи към мир и разбирателство.

– Навярно това не е помогнало много, – в гласа на Делян се усети съжаление.

– Този човек е узнал много за човешкото достойнство и неговото пренебрегване, но не е разбрал какво Христос е направил за него. До колкото зная се е самоубил, защото не е могъл да преживее зрелищните шествия на неонацистите в мирно време, – обясни Димо.

– Тогава какъв е смисълът на страданието, което този Леви е преживял? – попита Делян.

– Страдания без Христа съществуват, но това не означава, че са безсмислени, че Бог не просвещава човек по някакъв друг начин. Тези хора могат и да не станат християни, но смисълът на страданието виждат в други неща, които са вложени в Христос, защото човешкото достойнство е чувство, което е заложено в човека от Бога.

– Някои казват, че страданието приближава човек до Христос, но изглежда това не винаги става – констатира Делян.

– Страданията могат да приближат човек до Бога, но могат и да го отдалечат. Могат да го променят, но могат да убият  всичко човешко в него.

– Изглежда не е много лесно да видиш в своите страдания присъствието на Бога, – въздъхна Делян.

– Да, но за тези, които са способни на това, се оказва спасение, – каза уверено Димо.

– Това означава ли, че страданията, които са преживели хората в концлагерите и не са им помогнали да станат християни, са били напразни?

– А дали за това, че не са могли да простят на своите мъчители, не е станало пречка да станат християни? – попита Димо, като внимателно се вгледа в своя събеседник.

Делян се замисли. Той  разбра, че ако се ядосва на някого, не може да му прости и изкарва цялата си злоба върху него, всичко това става преграда между него и Бога.

През каквито и страдания да премине човек, ако не иска да възприеме Истината, той остава неспасен …