Теориите за това как е било възможно да се предотврати загубата на „Титаник“ са много. Някои смятат, че айсберга е трябвало да се атакува челно, а не да се обхожда, други твърдят, че не трябвало да се гневи Бога със заявления за непотопяемост….
Но много не обръщат внимание на мерките за безопасност на кораба, които са били пропуснати.
Едно от твърденията за трагедията е, че централният винт на кормилния механизъм не можел да променя посоката на движението си.
„Титаник“ имал три винта. Два външни, които водели до придвижване на буталнитете двигатели и централен, управляващ парната турбина. Парните турбини имат предимство пред аналоговите бутални. При тях е съчетан малкия размер с голяма ефективност. Но имат и недостатък могат да се въртят само на една страна. Парата не може да променя посоката си, а оттам и вала, задвижван от пара, ще се върти само в една посока.
Когато старши помощникът капитан  се опитал да даде „пълен назад“, за да избегне сблъскването с айсберга, външния винт се е завъртял в обратна посока, а в това време централния просто е спрял.
Централният винт се е намирал непосредствено пред кормилото. След отключването му попаднала вода, което довело до трудното му управляване.
Ако централния винт е можел да даде заден ход и не е пречел на управлението на движението на кораба, напълно е било възможно „Титаник“ да не докосне айсберга и живота на 1514 човека да бъде спасен.

Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

Компаса е едно от предимствата на цивилизацията. Историята за неговото появяване се губи някъде из вековете. Разбира се, нищо не стои на едно място и всяко устройство се развива. Но новите технологии не са отишли много по-далеко от магнитната игла, плаваща върху парче корк в компаса.
Традиционните аналози на съвременния компас имат един нерешен проблем. Когато компаса се намира близо до голям магнитен предмет, точността му може да бъде нарушена.
Очевидното решение на дадения проблем се явява разработката на компаси, които не използват магнити. Именно с това са се заели и учените.
На група физици им се отдало да създадат принципно нов компас, в които средството за измерване е светлината по-точно лъч, които минава през облак от нагрети атоми.
При преместване, атомите ще изменят положението си в облака, реагирайки на магнитното поле на земята. При това реакцията им спрямо другите магнити  ще бъде много слаба.  Следователно, ъгълът на падане и размера на светлината, минаваща през облак от атоми, ще бъдат различни, и следователно, тези показатели могат да се използват за определяне на посоката.
Въпреки че технологията е в начален стадий идеята изглежда доста дееспособна. Така, че е възможно след няколко години да видим нови компаси и навигационни устройства, в които тя да се прилага.