При психолога дойдоха двама мъже, баща и син. Бащата още нямаше 50, а синът бе на 24. Може да се каже, че са добри мъжаги. Отдавна никъде не работеха, но успяваха доста добре да задоволят нуждите си.
А защо бяха дошли при психолога? Доста интересна история.
– Двамата се запознахме с една и съща жена, – започна разказа си бащата. Тя е около 60-те с имоти и много пари. И със сина се здърпахме за всички тези облаги.
– Тази жена си я бива, – намеси се синът. – Съвсем не е глупава, всичко схваща веднага.
– Преспа с мен, – продължи бащата, – после разбрах, че е била и със сина. Сравнила ни и ни повика и двамата заедно. После ни каза: “ И двамата сте много добри, макар и не без недостатъци. Трудно ми е да избера между вас, а и от двама мъже не се нуждая. Така че давам ви възможност да се стараете, да изявявате себе си и след известно време ще взема по-добрия от вас“.
– За малко да се изтрепем с баща ми, – засмя се синът, – за това сме тук.
Психологът дълго време мълча. след това ги погледна и им предложи следното.
– Вашият конфликт няма да се разреши, докато се конкурирате толкова жестоко за тази жена. В случая може да победи само един от вас. Аз предлагам да изкарате при мен курса „Как да съблазня една жена“. Никой на никого няма да се подиграва и всеки ще даде най-доброто от себе си. Но няма да се карате и биете. Който загуби битката, достойно ще приеме поражението, ако ли не, идете някъде по-настрани и се трепете.
Двамата се съгласиха. Мина месец. Бащата спечели. Старостта си каза думата. Младият имаше още какво да учи.

Порядъкът на нещата в този свят е нестабилен и неопределен. Всеки ден отчаяни думи на неувереност крещят от страниците на вестниците и телевизионите екрани. Навсякъде около нас цари бъркотия.
Но ако вие вярвате в Бога, тогава има на какво да се опрете, на неизменото Божие Слово.
При Бога няма двоен стандарт. Той не казва днес едно, а утре друго. Той е един и същ вчера, днес и завинаги.
Ако предоставите окончателната власт на живота си на Божието Слово, вие ще имате стабилност във време, когато всичко се разпада край вас.
Ако оставите Бог да казва как да се решават всички въпроси в живота ви, вие ще имате сигурност, когато другите са объркани. Ще имате мир, когато другите ще бъдат под натиск. Вие ще побеждавате, когато останалите ще търпят поражение.
Какво означава да дадеш на Божието Слово окончателната власт? Това означава да вярваш какво казва То, а не това което казват хората и обстоятелствата.
Вземи решение да направиш това още днес.
Вземи решение да живееш с вяра, а не с това, което виждаш. Смело се посвети на властта на Божието слово и този нестабилен свят не може да ти отнеме безопасността.

През 1976 г. прогресивния данък на доходите на писателка Астрид Линдгрен съставлявал 102%.
Написаната от нея статия предизвикала ожесточени дебати.
Те, както се смята, са били причината да не попадне в правителството Шведската социалдемократическа партия след поредните избори, за първи път от 40 години насам.
Така една сатирична статия предизвикала поражение във изборите на партия, която властвала цели 40 години.

В Япония, в едно селце близо до столицата живеел един мъдър учител.
Веднъж, когато преподавал на учениците си, при него дошъл един млад боец. Той бил известен със своята грубост и жестокост.
Негова любима техника била да провокира противника си, да го накара да излезе извън себе си. Така играча срещу него заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка и загубвал битката.
Младият боец започнал да оскърбява стареца. Хвърлял камъни срещу него. Плюел го и го ругае. Но старецът оставал невъзмутим и си продължавал урока.
В края на деня младият боец раздразнен и уморен се измъкнал и си тръгнал.
Учениците изненадани от това, че учителят им  спокойно е понесъл толкова оскърбления го попитали:
– Защо не го предизвиквахте на бой? Нима се страхувахте от поражението?
Старият учител казал:
– Ако някой дойде с подарък при вас и вие не го приемете, на кого ще принадлежи този подарък?
– На неговият бивш собственик, – отговорил един от учениците.
– Същото важи за завистта, омразата и насилието. Докато не ги приемете, те принадлежат на лицето, което ги е донесло.

Поражението е нещастие, но не и позор. В света има много повече паметници на падналите воини, отколкото на победилите и нито един на избягалите от бойното поле. По-добре е да загинеш, отколкото да обърнеш гръб на опасността.
Тази проста мъдрост напълно намира приложение в ежедневния ни живот. По-лесно е да преживееш една горчива истина, отколкото да я избягваш непрекъснато и да се самозалъгваш.
Ларошфуко  е казал: „Всички ние имаме достатъчно сили да понасяме страданията на другите.“ Така е!
Но аз по същия начин бих мислила, ако проблемата стоеше не пред вас, а пред мене, дори ако от това зависеше животът ми.