Днес едни са цинично безгрижни, а други яростно обвиняващи. За много хора няма значение каква е властта и от кого ще се упражнява тя.
В кръчмата обикновено беше шумно, но днес само една – две маси бяха заети.
Бай Матьо, отскоро си бе оправил положението. Причисляваха го към „много имащите“. Днес той седеше на една маса с Трифон и двамата бистриха политиката.
– Държавата ни ей тъй ще си погине, – отбеляза загрижено бай Матьо.
– Като свърши голяма работа, – с безразличие откликна Трифон, – Какво толкова? Който и да дойде и на него ще плащам данъците си.
– Знаеш ли приказката за кьоравия стопанин? – тупна с длан по коляното си бай Матьо и се засмя.
– Не се сещам за тая, – почеса се по главата Трифон. – Я ми я кажи.
Бай Матьо се настани по-удобно на стола и започна да разказва:
– Един човек кьорав с едното око си закупил нива. Отишъл да я види. Турил ръце на кръста и попитал нивата: „Познаваш ли кой е сега господарят ти?“ “ Как да го не зная? – отговорила нивата. – Ти си 120-я стопанин и отгоре на всичко си с едно око“.
– Е, нищо не разбрах, – повдигна рамене и изкриви устата си Трифон.
– Ти си млад човек, – започна да го наставлява бай Матьо, – учи се да слушаш и разумяваш.
– Добре де, какво искаш да ми кажеш? – попита Трифон.
– Земята господар няма, – наблегна бай Матьо. – Днес е моя, утре може да е и твоя. Та, който я притежава, той взима всичко от нея.
– Е, па …., – Трифон нахлупи каскета си и стана да си върви.
“ Такъв ли е народът ни? – помисли си бай Матьо като гледаше след младия мъж, който напускаше кръчмата. – Нима трябва да се примирява с всичко, което дойде на главата му. Ей го, на тоя изобщо му не пука, кой ще го ограбва и изтребва“.
