Наближаваше обяд. Ангел не би разбрал това, ако не бе чул поканата на баба си:
– Ангеле, хайде на обяд!
Когато влезе в стаята я завари, че охка и се тюхка:
– Червеите да ме изядат! Пусто да остане! До къде я докарах….
Ангел я изгледа изпитателно.
„Пак са я прихванали нейните“, – помисли си той.
– Започвам да забравям, – оплака се баба му. – Това е сигурен белег, че вече остарявам.
„Да, да, – засмя се Ангел на себе си, – снощи се кълнеше, че била още млада и че нейните връстници са се сбабичасали. Само тя ходела така изправена, че мъжете извръщали глава след нея, око да оплакнат“.
Баба му продължаваше да се окайва, за наближаването на неизбежната старостта.
„Едва ли се обръщат след нея и цъкат с език, – продължи разсъжденията си Ангел. – Просто тези мъже не могат да повярват, че заради тях е слязла от метлата….“
Веднъж, когато очакваха баба му да дойде на гости, майка му се пошегува:
– Ангеле, я погледни долу, дали баба ти е паркирала пред входа метлата.
Ангел като добро дете се надвеси на прозореца и погледна долу, а майка му се засмя:
– Сине, много си доверчив. Така всеки може да те излъже.
От тогава Ангел взе малко от малко да разбира от майтап.
Веднъж и той се пошегува с майка си, когато тя го прати пак да надникне, дали баба му идва:
– Мамо, паркирала е метлата, но един полицай я взе за неправилно паркиране…..
Докато Ангел казваше това, баба му влезе в апартамента им и попита учудено:
– За кого става въпрос?
Майка му, за да заглади положението, бързо отговори:
– Така се шегуваме за една баба от седмия етаж.
– Снахо, недей да учиш детето така, – старицата смъмри младата жена, – Някой ден и за мен ще започне така да говори.
Горката тя, ако знаеше само какво се мъдри в главата на тези двамата шегаджии!
