Нощ след нощ в продължение на три години Джамил преживяваше един и същи ужас. Група мъже, лидери на местни ислямски групировка, идваха в дома му и го биеха подред.
Те го блъскаха и удряха, докато загубеше съзнание, а след това го ритаха с крака. Тяхната ненавист се разпалваше и от изпитият в големи количества алкохол. Понякога идваше само един от тях.
В техните очи Джамил бе „неверник“, защото в малкото си селце в Централна Азия привеждаше хората от исляма към Христос.
Всяка нощ след побоя Джамил ставаше, измиваше кръвта от лицето си и казваше:
– Благодаря ти Боже, че с това днешните изпитания приключиха.
Една вечер тази група от ръководителите на ислямски групировки влязоха в дома на Джамил по време на вечеря. Те бяха гладни. И преди отново да пребият Джамил, ръководителят им заповяда на жена му:
– Приготви ни да ядем.
Мъжете седнаха на пода около масата и поглеждаха подсмихвайки се:
„Ха сега да видим в това положение дали ще прояви християнската си кротост“.
Жената на Джамил въпросително погледна мъжа си, надявайки се да ѝ подскаже как да постъпи в тази ситуация.
– Моля те, приготви им да ядат, – каза спокойно Джамил.
Тя покорно приготви и поднесе най-добрата храна, която имаха в техния дом.
Докато ядяха Джамил използва възможността и им проповядва Евангелието. Той знаеше, че това може да доведе до още по жесток побой, дори да пребият жена му и сина му, но той не млъкна, въпреки всичките си страхове.
Когато мюсюлманите приключиха яденето Джамил им пожела:
– Бог да благослови пътя и работата ви.
Мъжете бяха поразени. Лидерът на групата каза:
– Ние дойдохме в твоя дом, да те пребием от бой и ядохме от твоята храна. Как сега ще те бием? ….. Ще ви оставим на мира.
Джамил и жена му бяха изненадани от тези думи.
След няколко дена лидерът на групата на ислямистите покани Джамил в дома си, за да проповядва Евангелието на цялото му семейство. В този ден много от присъстващите получиха мир с Бога.
Така Евангелието тръгна от къща на къща.
