Донка бе стриктна във всичко, което правеше, дори спазваше ограниченията на скоростта, когато караше колата си. Често я задминаваха по-нетърпеливите.

Свиреха ѝ с клаксони, а после бързо профучаваха край нея. Случваше се някой да ѝ се изплези или да ѝ направи знак с ръка, че е ненормална.

Една сутрин зад нея се движеше полицейска кола. Тя бе спокойна, защото спазваше правилата.

След няколко минути заедно с още една кола тя спря на знак“Стоп“.

Другият шофьор погледна в огледалото си и видя полицая. След малко мъжът, Донка и полицейската кола се движеха много по-бавно, отколкото изискваше ограничението.

– Колко сме примерни, – усмихна се Донка.

Към групичката се присъединиха още двама шофьори. Донка забеляза как мъжете бързо си закопчаха коланите и си прибраха мобилните телефони.

– Май доста напечено стана, – каза саркастично Донка. – Присъствието на полицаи им действа доста вразумяващо. Тези, които по принцип шофират безразсъдно, станаха кротки агънца и сега смирено следват правилата по пътя.

Донка дълго следеше след това, как необуздани шофьори при вида на полицейската униформа ставаха мирни, хрисими, същински божи кравички.

– Ако следвам Божиите заповеди – каза си Донка – и живея според законите приети от държавата ми, може би другите ще последват примера ми. Колко много ми се иска животът ми да бъде едно живо свидетелство за Исус на работното място, в къщи и навсякъде, където отида.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

– Ако аз правя нещата по правилния начин и някой последва примера ми, той ще се приближи повече до Христос.

В цялата история на съществуването на полицията на Исландия нейните сътрудници само веднъж са убили човек.

Това се случило през 2013 г., когато въоръжен мъж от своя прозорец е открил стрелба по минувачите и превозните средства.

След проникването в апартамента на мъжа, полицаите също били подложени на обстрел и те открили ответен огън.

Началникът на полицията поднесъл съболезнования на роднините на загиналия, а на участващите в операцията била предложена психологическа помощ.

Бяха излетели благополучно. Всички пътници бяха по местата си. Но ….

„Нещо не е наред“ – каза си 45 годишната Виолета, една от стюардесите в самолета.

Момиче, което изглеждаше на 14-15 години, като че ли в този момент се намираше в някакъв ад. Тя пътуваше с възрастен човек, който не и позволяваше да говори и да отговаря на въпросите на стюардесата.

Мъжът бе доста добре облечен, а момичето изглеждаше разтреперано и не се чувстваше добре.

Това още повече засили съмненията на Виолета.

– Трябва да направя нещо, – каза си стюардесата – и то бързо.

Виолета се приближи до девойката и тихо ѝ прошепна:

– Ако желаете, можете да ползвате тоалетната в самолета.

Момичето погледна Виолета и едва видимо кимна с глава.

На огледалото в тоалетната стюардесата остави лист хартия и химикал.

Момичето стана скоро от мястото си и каза на мъжа:

– Ще отида само до тоалетната ….

– Внимавай да не направиш някоя глупост, – изсъска тихо мъжът. – Връщай се веднага.

Момичето влезе в тоалетната. Забеляза листа и химикалката. С разтреперана ръка написа:

„Моля помогнете ми. Нуждая се от помощ“.

Виолета бързо влезе в тоалетната, след като девойката излезе от там. Взе листа, прочете го няколко пъти и тръгна към пилотската кабина.

Тя разказа там какво е видяла и подаде листчето хартия изписано с неравен почерк.

Пилотът съобщи на земята за случилото се и когато самолетът се приземи, полицаи вече чакаха в терминала. Те задържаха мъжа, а девойката бе освободена.

Две години по-късно това момиче вече учеше в колеж. Благодарение на съобразителността и наблюдателността на Виолета, тази девойка бе спасена от сексуално робство.

Трябва да се отбележи, че всяка година между 600 и 800 хиляди души са обект на трафик, които са превозвани през границата на различни страни.  Около 80% от тях – жени и момичета, а около 50% – непълнолетни.

Ако забележите нещо нередно, не стоите, а действайте. Може би така ще спасите поредната жертва от сексуално робство.

Първата в историята глоба за превишена скорост била на Уолтър Арнолд от Великобритания през 1896 г.

Той карал със скорост 8 мили, около 13 км/ч, при разрешена 2 мили в час, около 3 км/ч.

Полицаят се качил на велосипеда си, догонил нарушителят и му издал документ за глоба, която била един шилинг.

Полицаят Иван Кирилов се насочи към дома си, той си мислеше за предстоящата си работа, която заемаше цялото му ежедневие.

Тогава забеляза една напълно обичайна картина и се усмихна. Кучето на съседа, ровеше в една торба от боклука.

– Намерил е нещо за ядене, – каза си Иван.

Когато Кирилов отново мина оттам, кучето седеше на същото място. Само че този път в устата му имаше нещо.

– Какво ли е намерило? Държи го в устата си като нещо много скъпоценно, – изуми се полицаят.

Иван приближи кучето. Първоначално той си помисли: „Навярно е намерило мъртво котенце“. Но находката се оказа много изненадваща.

Всъщност кучето бе спасило малко кученце, което вероятно са хвърлили в боклука, за да умре, но то беше още живо.

Когато Кирилов протегна ръка и взе кученцето, голямото куче взе да скимти. Намеренията на полицая съвсем не бяха лоши, но големият пес изобщо не разбираше това.

Кирилов веднага се свърза със местния спасител на животни Марко. Спасеното кученце все още се нуждаеше от помощ. Спасителката му не можеше да го накърми, а то бе гладно.

Марко бързо намери приемна майка. Така кутрето бе нахранено и стоплено.

Едно куче намери малко кученце в боклука, а друго му стана майка, не е ли прекрасно това?!

Човекът, които е постъпил така жестоко с малкото кученце, едва ли ще бъде изправен пред съда, но има и такива, чиято любов е спасила живота му.