Рудолф Вирхов, пруски учен и опозиционер, бил недоволен от политиката на Ото фон Бисмарк и раздутите военни бюджети на Прусия.
Той изследвал причините за епидемията от тиф и достигнал до извода, че виновен за това е не кой да е друг, а самият Бисмарк, пренаселеността предизвиква бедност, бедността – лошо образование, а лошото образование – липса на финансиране и демокрация.
Бисмарк не отрекъл твърденията на Вирхов, той просто го предизвикал на дуел.
Дуелът се състоял, но Вирхов се подготвил за него нестандартно. За „оръжие“ избрал наденици. В една от тях имало отрова.
Знатният дуелист Бисмарк предпочел да се откаже от дуела, като казал:
– Героите не преяждат до смърт.
И дуелът се отменил.

Както във всички страни на ЕС така и във Франция последователно се провежда антихристиянската политика.
Причините за това са очевидни – християнството, по мнението на ръководството на ЕС, представлява заплаха за идеите на европейската интеграция, защото то противоречи на новите „европейски ценности“. Така, например, като еднополовите „бракове“ или системата за пълен контрол.
Под знамето на толерантност и политическа коректност, предимно бели християни постоянно са отстранявани от всички сфери на обществения живот – училища, армията, властите.
Но това не е всичко, християни са постоянно изложени на клевети чрез медиите. Те са обвинени за всякакви грехове, фанатизъм и мракобесие. В европейските градове се окачва антихристиянски реклама.
Но събитията от преди един месец във Франция, когато в цялата страна е имало масови протести срещу гей „брака“ и премахването на официални документи , в които да не се пише „баща“ и „майка“ са показали, че въпреки всички усилия, християнските ценности все още продължават да играят значителна роля сред французите.
Френските власти са обявили, че възнамеряват да разпуснат религиозни общности, чиито „членове показват признаци на фанатизъм“ … Медиите са съобщили, че полицията вече има за задача да идентифицира „духовниците, които представляват потенциална заплаха за националната сигурност“.
Очевидно е, че в дългосрочен план е добре обмислена кампания за пълно изключване от обществения живот на тези, които желаят да бъдат последователи на Христос, не само на думи, но и на дело, и да живеят в съответствие с Божиите заповеди и съвестта си. Срещу тях започва съдебно преследване, реално преследване, по този начин ще бъдат принудени да се крият. Вместо тях се предлага алтернатива за „вменяеми“ и „адекватни християни“, които величаят хомосексуалистите и са готови да изпълнят всичко, които властите искат от тях.

Куклата Барби е добър подарък  за предстоящите празници. Но достатъчно бройки от нея на пазара няма. Тази кукла се произвежда в Mattel – предприятия в Китай.
Барби като обикновен работник е представена в центъра на Париж от две право защитни организации:  Peuples Solidaires и China Labour Watch. Техният протест е насочен към робските условия на труд в китайските фабрики, където се произвежда известната кукла Барби.
Етикет на ярката кутия гласи: „Работя 13 часа в денонощието „, „Малка заплата“, “ Максимална ефективност „.
Китайските сътрудници на американския производител  Mattel  трябва да работят в извънредно сурови условия.
Френската организация Peuples Solidaires е започнала онлайн кампания, наречена “ спешно повикване „, за да принуди Mattel да промени политиката към служителите си.
Кампанията , която ще приключи преди Рождество, вече е получил над 60 000 подписа.

Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и силата, и съдбата на хората. Те управляват невидимо в политиката и икономиката. Искат да превърнат човечеството в роби на кредита. Това са бъдещите собственици на планетата.
Джери Раф разобличава банковите конспирации и доказва, че проекта „Нов световен ред“ е стартиран преди 300 години. Банката в Англия заема специално място в него.
Едно нещо е сигурно, през 1694 г. се поставя началото на хищническото кредитиране в банкова система.
Крал Уилям III силно разтърсил хазната с четирите скъпо струващи войни. Тогава Уилям Петерсон дал заем на краля 1,2 милиона фунта стерлинги с  8 % лихва. След това краля разрешил на Петърсон да създаде частна централна банка в Англия, като по този начин му дал власт над паричната система в страната.
Въпреки това, цената на такава политика била прекомерна – правителството потънало в дългове спрямо централната банка.  И за да се поддържат лихвените плащания по дълга, били увеличени приходите в бюджета от облагането на американските колонии.
Америка била принудена да напечата свои книжни пари.
Узнавайки причината за разцвет на колониите, Лондон бил възмутен. И през 1764 г. британския парламент приел закон за валутата, който забранявал на колониите да печатат свои пари.
За резултата от това Бенджамин Франклин написал: „Само за една година, икономическите условия се влошили толкова много, че ерата на просперитета приключил. Настъпила такава депресия, че улиците се изпълнили с безработни“. Франклин смята, че точно това е основната причина за американската революция .

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.