Този ден на Рождество за нас е светъл и тържествен празник. Ден, който символизира най-ценното в живота ни. Господ дойде сред нас.
Роденият младенец бе наречен Емануил – „Бог със нас“.
Ако не ни достигат сили, нямаме успех, мечтите и стремежите ни не се изпълняват, трябва да знаем едно, ако Бог е с нас, ние винаги ще бъдем „повече от победители“.
Ще познаем, че Бог е дошъл при нас, когато утихнат хищните зверовете в сърцата ни, прекратят се вътрешните ни борби, взаимното се унищожат тъмните стихии вътре у нас.
И тогава ще настъпи мирът в хората с добра воля.
Бог изпраща мир в бурния ни и напрегнат живот.
Но Той не го изпраща просто така, а за тези, които се стремят към Него, който Го искат и търсят с цялото си сърце.
Нека в този ден на Рождество, да Му кажем:
– Ела, Господи, при нас! Бъди ни Гост в този Рождествен ден. Остани с нас и ни научи как „да оправим пътеките си“.

В конкурса за най-добра снимка на арийско детето, проведено в Третия райх през 1935 г., спечелила снимката на шест месечната Хесси Тафт. Организаторите на съревнованието и самия Гьобелс, на който преписвали  избора на  победителя, не знаели, че момиченцето е еврейка.
Нейната майка Полин Левенсон завела Хесси при фотограф, за да направи снимка на детето за семейния албум.
А фотографът без знанието на родителите изпратила снимката за участие в конкурса.
Момиченцето трябвало бъде скрито в дома му, а няколко години по-късно семейството успяло да напусне Германия и в крайна сметка да стигна до Съединените щати.

В училище Атанас не беше от „зубрачите“. За това след училище веднага отиваше при приятелите си.
Момчетата не си губеха напразно времето, уреждаха си забавления цяла програма.
Те организираха нещо от рода на конкурс, за бързо ядене на колбаси, който провеждаха край брега на морето.
Приятелите предлагаха на почиващите да се съревновават с тях за пари.
Когато някой се хващаше на въдицата, изведнъж се появяваше Атанас, който се слави с изключителния си апетит.

Никой не може да го надмине по скорост и количество изядени колбаси.
Той винаги излиза победител!

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Спортът винаги е бил популярно занятие и развлечение даже и за нашите далечни предци. Естествено, някои са потънали в забвение, но други са достигнали до наши дни, макар и не в първоначалния си вид. Защото е минало много време, възгледите на хората са се променили драстично, появили се ограничение и забрани.
Например в Йемен съществувал такъв вид спорт, като прескачане на камили.
Този спорт е бил много популяре в древното племе зараник.
Участниците в състезанието, трябвало да прескочат много камили и който успеел да направи това най-много пъти, ставал победител.
Днес това състезание отново е станало популярно.