Това се случило много отдавна. В едно далечно царство най-богатите търговци решили да окажат почит и уважение към Господаря на своята земя.
Отишли в дома му и поднесли скъпи дарове пред престола му.
Царят благосклонно приел даровете на търговците и ги попитал:
– Защо не ме обичате?
Търговците били изненадани от думите на владетеля и уплашено попитали:
– Донесохме ти скъпи дарове, защо не вярваш, че те обичаме и почитаме?
– За любовта към мен съдя по това как се отнасяте към поданиците ми. У вас няма човеколюбие, защото лъжете моите деца и ги ограбвате с високите цени на стоките си. С разкош угаждате на плътта си, а презирате съседите си и не им обръщате внимание, когато са в нужда и лишения.
Търговците навели глави и не смеели да погледнат владетеля си. Какво можели да кажат за свое оправдание?
– Как да повярвам, че ме обичате, когато даровете ви са користни. Жертвате ги, за да получите още по-големи блага.
Тези думи не засегнали покварените и користолюбиви сърца на търговците. Те по-скоро се страхували от наказанието, което можело да им бъде наложено, отколкото да се поправят. Търговците нямали никакво намерение да признаят грешките си.
Царят изгледал безразсъдните търговци и ги посъветвал:
– Станете съвестни и честни спрямо децата ми. Бъдете умерени и човеколюбиви. Само така можете да докажете любовта си към мен и да заслужите моето благоволение.
