Отново обвинения, а мислите у Явор препускаха бясно:
„Те искат да ме повалят, желаят да опетнят името ми. Усещам заговор против мен. Заливат ме съблазнително звучащи изкушения. О, плътта ми се проваля, а душата ми крещи за отмъщение“.
Явор стенеше и плачеше. Чувстваше, че е попаднал в един голям капан, от който няма излизане.
Съзнанието му долови тих глас. Той се огледа, но в стаята нямаше никой.
Тогава по-ясно чу:
– Не се страхувай! Довери ми се! Аз Съм винаги близо до теб.
– Кой си ти? – попита Явор.
– Дойдох да те освободя от ненужните ти страхове. Потънал си в грижи, но не се бой.
– Но кой си ти? – повтори въпроса си Явор.
– Пострадах много и бях разпнат на кръста, за да ти дам живот и да увенчая главата ти с корона.
– Господи, – извика Явор и падна на колене.
Той вече не се съмняваше, защото напълно съзнаваше кой му говори.
– Боже, в тежките си преживявания и вълнения полагам надеждата си в Теб. Ти си по-велик от всичките ми врагове. С това, което се сблъсквам, не е по-силно от Теб. Само Ти можеш да бъдеш здравата опора под краката ми. Дай ми мир в присъствието на тези, които ме заплашват и неправомерно се нахвърлят върху мен. Защити ме.
Явор се успокои и намери отдих в Божите ръце.
