Много хора са особено внимателни към начина си на хранене. Човек сам разбира, че не е важно само какво ядем, а и как се храним,

Слюнката ни съдържа ензими, които помагат при храносмилането. Ако не сме сдъвкали храната достатъчно, преди да я глътнем, тези ензими не успяват да проникнат в нея и да приготвят тялото ни за усвояване на най-доброто от нея.

Нещо подобно става и при четенето на Божието Слово. Ако го четем редовно и размишляваме върху значението на това слово, то ще ни храни и ще се запечатва в сърцата ни. То ще ни обогатява и ще опознаваме Бога все повече.

Само така ще знаем дали отговаряме на Божия промисъл и дали животът ни свидетелства, че сме християни.

Ако Божието Слово работи в живота ни и ни помага да принасяме повече плодове на вяра, ние ще можем да учим и да насърчаваме и другите, така че и те да приемат това Слово като насъщна храна за душата си.

През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.

Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.

По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.

Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.

В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.

След Втората световна война, комбинация от високи цени за внесени плодове и евтино развитие на геотермалната енергия довело до развитието на производство на парници за банани в Исландия.

Отглеждане на банани в големи обеми продължило до края на 1950-те години.

Сега на острова практически всички банани са вносни.

Въпреки това в много източници може да се срещне градската легенда за това, че Исландия е най-големият производител и износител на банани в Европа.

Станимира се ожени за фермер и се научи да консервира плодовете от богатата им реколта. Тя можеше да прави всякакви консерви от царевица, боб, домати и много други.

Всичко това изисква много обучение и  много работа, но Станимира не се отказа. Трудът даваше  резултати и през зимата тя се наслаждаваше на многото консерви.

Така и ние трябва да съхраняваме Божието Слово в сърцата си, за да черпим насърчение по време на беда.

Когато сме спокойни и нямаме проблеми, Божите думи могат да ни събудят от духовна леност, както киселите и лютиви консерви събуждат нашите сетива.

Обещанията за Божията грижа и любов по всяко време в живота ни е като сладко от уханни плодове.

Запомнянето на стихове бе трудно за Станимира, но тя не се отказваше, защото това променяше сърцето ѝ, като го превръща в хранилище на Божието Слово, от което можеше да черпи мъдрост и любов.

Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.