Рени бе само на две годинки, но днес с баща си щеше да посети универсалния магазин.
Петър бе много грижовен и се радваше, че ще бъде с дъщеря си, не на разходка, а на пазар.
Двамата взеха списъка за необходимите продукти, приготвен от майката на Рени и потеглиха.
Когато бяха вече в магазина Рени изчезна.
Петър се паникьоса. Той забрави за пазаруването. Списъкът в ръката му вече нямаше значение.
Той изкрещя:
– Рениииии ……, къде си?
И продължи да си мърмори под носа:
– Какво ли ще си помислят хората за мен? Ще ме сметнат най-малко за луд. Това няма значение, трябва да намеря детето си.
След няколко обиколки на магазина, силно притесненият Петър намери дъщеря си. Тя се бе пъхнала зад някакви якета.
Радостта му нямаше край. Той я прегръщаше и силно я притискаше до гърдите си:
– Рени, не се крий повече! Търсех те навсякъде. Добре, че се намери ….
Всеки родител ще направи всичко възможно, за да открие детето си. Колко повече Бог?
Най-великото Божие творение не са разхвърлените звезди или насечените каньони, а ние.
Неговият вечен план е да достигне до децата си.
Небето и земята не познават по-голяма любов от Божията към нас.
Той с нетърпение очаква нашето завръщане.
Дани не преставаше да се среща с приятелите си. Това, че бе единствения женен между тях, не пречеше на общението им.
Ганчо и Слави вечно спореха, но в тези им разговори всеки откриваше нещо ново за себе си. Така беше и днес.
Това бе съвсем неочаквано. След тридесет години брак Марта чу съпруга си да казва:
Селото на Георги се намираше близо до река. Хората там използваха малките си дървени саморъчно направени лодки, за да посещават други селища по течението по-надолу.