Естер Чу е американска лекарка с азиатски произход. Тя работи в „Бърза помощ“ повече от 10 години. Няколко пъти в годината среща отказ от пациенти да ги обслужи поради расови предразсъдъци.

Чу работи в Орегон. Тя казва, че в щата има много бели националисти, кито не искат да приемат помощ от азиатска лекарка.

Обичайните разговори преминават по следния начин.

– Разбирам гледната ви точка, но аз съм учила в елитни институции и съм практикувала много години.

– Не, по-добре е да си вървя или да отида при друг лекар.

– Вие можете да се откажете от моята помощ, но аз си оставам квалифициран специалист за вас. Имате алтернатива, да ви обслужи стажант.

– Добре, нека е стажанта, той поне е бял.

Чу много пъти е преживявала периоди на неверие, срам и гняв и въпреки всичко тя „проявява състрадание и продължава да работи“.

Това не е единственият случай. Пациентските предразсъдъци към лекарите са толкова разпространени, че много медицински специалисти ги смятат като част от всекидневната си работа.

Михаил работеше като свещенослужител в една болница. Неговата работа се състоеше в това, да утешава и насърчава пациентите и техните близки.

Обикновено в края на посещението си при болен Михаил се молеше с човека отсреща, за да може пациентът да се отпусне и да сподели с Бога своите надежди, притеснения и радости.

Някои пациенти не обичаха дългите разговори и искаха само молитва.

Михаил бе забелязал, че много трудно подкрепя в молитва някого, когото не познаваше.

„Как да се моля за него, – мислеше си свещенослужителят, – когато не знам какви са неговите мечти, от какво се страхува, какво обича?“

Когато Михаил сподели с Тимотей тези неща, той му каза:

– Чувстваш, че молитвите ти са неадекватни, защото не можеш да намериш подходящите думи.

– Ти си прав, – каза Михаил. – Когато се застъпвам за някой пациент в молитва, не мога да намеря точните думи, за да изразя неговата скръб от дадена загуба, радост от успешна трансплантация или шок от току що поставена тежка диагноза.

Тогава Тимотей го посъветва:

– Продължавай да се молиш за своите пациенти, но не забравяй, че самото ти присъствие там, езикът на тялото ти, съчувствие ти, което проявяваш, също са част от молитвата.

– Какво излиза тогава? – замисли се сериозно Михаил. – Радостният дух, милото отношение и топлото присъствие са молитва, която има голяма сила.

– Молитвите ни не трябва да се изразяват само с думи, – поясни Тимотей, – но и с отношението ни към този свят и към Бога.

Количеството продукти с марихуана, което се предлага в американските щати, където тревата е легализирана, расте.

В една от болниците на Масачузетс вече може да си поръчате пица пълнена с вещество отделено от конопа.

Това е нов вариант за пациенти, които не искат да пушат трева или не желаят да ядат сладки, в които е добавена марихуана.

Пицата е подправена с канабис. Тя се е появила в „менюто“ на болница преди три седмици и пациентите били много доволни.

Един от лекуващите се там е заявил:

– Не искам болкоуспокояващи, тази пица е отличен техен заместител.

Шест инчова пица със сирене се продава за 38 долара парчето.

Доматеният сок съдържа 125 мг тетрахидроканабинол добит от марихуана. Компанията осигуряваща пиците в болницата, вече е продала около 200 от тях.

Към един от пунктовете за бърза помощ в град  Ашкелон, Израел, се обърнал 35 годишен мъж с оплакване на болки в ръката. Според него тя не била силна, но продължила няколко дена.

Изследвайки го, лекарите попитали пациента, дали скоро е имал някакви болки в другите части на тялото.

Оказало се, че мъжът е имал зъбобол, но той изобщо не свързвал това с болката в ръката.

Анализирайки цялата налична информация, един от лекарите предположил, че болката в ръката и зъба е пряко свързана с проблеми в сърцето.

Това потвърдили и резултатите от проверката, благодарение на която лекарите поставили окончателна диагноза – инфаркт.

След това пациентът е бил спешно транспортиран до болницата.

Болестта на Паркинсон се характеризира с нарушена двигателна активност.

Човек имащ такова заболяване трудно прави крачка и бързо губи равновесие, вследствие на което пада на земята.

Въпреки това, някои от пациентите могат да карат колело и по нищо не се отличават от здравите велосипедисти.

Този феномен се нарича парадоксално кинези и за сега е слабо проучено.

На практика велосипедната терапия с успех се прилага за облекчение на симптомите на заболяването.