Тази система може да премахва въглеродния двуокис от въздуха в стаята, както го правят и растенията.
В новата разработка компанията е използвала нитрид-полупроводникови съединения, които обикновено се използват в светодиоди, за преобразуване на светлината в енергия, както и като  метален катализатор  при използване на въглероден двуокис и вода, за образуване на киселини.
Говорейки за новата система, Panasonic, заяви, че тя възпроизвежда процеса на фотосинтезата при растенията, а също, че чрез слънчевата светлина преобразува въглеродния диоксид в кислород и вторични продукти. Системата произвежда вода и въглехидрати, такива като захарта.
Компанията твърди, че теоретично „изкуствените листа“ могат да бъде вградена в слънчеви панели, които по време на работа не само ще генерират електричество, но и чист кислород. За сега тази технология е много скъпа и трудно ще се наложи на пазара.
КПД на новата система е едва 0,2%, но такива са показателите и на растенията в природата. В бъдеще производителят възнамерява да използва своята разработка за генериране на кислород в промишлен мащаб.

Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.

Един мъж дошъл да кандидатства за портиер в компанията Microsoft. Мениджърът на отдел кадри му задал няколко въпроса, след това му дал да попълни един тест и накрая обявил решението си:
– Вие сте приет на работа. Моля оставете електронния си адрес, за можем да ви съобщим кога трябва да дойдете точно на работа.
– Но аз нямам компютър, – казал объркано човека, – нито електронен адрес.
– В такъв случай не можем да ви наемем на работа, защото вие виртуално не съществувате.
Човекът си тръгнал тъжен, незнаейки какво да прави. В джоба си имал само 10 долара. Изведнъж му хрумнала идея. Отишъл на пазара и купил 10 кг домати. След това започнал да ходи по домовете и да предлага от товара си. Така за два часа успял да удвои капитала си
Това той направил много пъти и натрупал доста пари. След известно време си купил кола, по- късно камион, а след известно време си отворил фирма за доставки на стоки. След пет години имал голяма мрежа от супермаркети. Замислил се за бъдещето си и това на семейството си и решил да застрахова имуществото си.
След преговори със застрахователния агент, бил помолен да си остави електронния си адрес, за да му бъде изпратено най-доброто предложение. На което търговецът отговорил, че няма дори и компютър.
– Това е невероятно, – недоумявал застрахователния агент, – имате такъв голям бизнес, а нямате електронен адрес! Представете си само, какъв щяхте да бъдете, ако имахте компютър?
След като поразмислил малко, търговецът казал:
– Щях да бъда портиер в Microsoft.

През 1910 г. художникът Хърбърт Уорд, който за кратко време е живял край басейна на река Конго, е описал пазарите за роби, където хора са били продавани за храна:
Групите от хора лежали на земята в очакване на своята по-нататъшна съдба. Тук имало стотици роби от различен пол, възраст, включително и бебета в ръцете на майките им. Техните тела били изтощени от дългото гладуване. Те стоят настрана, с поглед надолу, отлично разбирайки какво ги очаква. Да, те ще бъдат убити и изядени.
Най-нечовешката практика сред местните племена е откъсването на парчета месо от живите жертви. Канибалите са като ястреб, който изкълвава месата на жертвите си.
Колкото и невероятно да е, но пленниците се премествали от едно място на друго като се показвали на желаещите да купят тяхното „месо“. Купувачите на свой ред със специални знаци показвали тези места, които биха желали да купят.
Поразителен е бил стоицизмът на тези нещастни жертви пред очите, на които се е провеждала  оживена търговия за частите от телата им.