Тази задача е измислена от писателят много отдавна. Днес според статистиката, тази задача може правилно да се реши от около една трета от гимназистите, 20% от студентите от техническите вузове и 10% от счетоводителите.
Ето и условието на самата задача.
Търговец продавал шапка за 10 рубли. Купувач я премерил и се съгласил да я купи, но в джоба си имал една цяла банкнота от 25 рубли. Продавачът не се притеснил, а изпратил момчето, неговия помощник да отиде до съседа и да развали парите. То бързо изпълнило поръчката и се върнало с две банкноти по 10 рубли и една по пет. Търговецът дал стоката на купувача и му върнал 15 рубли.
Всичко било добре, но след известно време съседът дошъл и заявил, че банкнотата е фалшива. На продавачът нищо друго не му оставало, освен да върне парите.
Въпрос: С колко е бил измамен търговецът?
Време е да извадите сметалото и да хванете молива. Започвайте да пресмятате или по-добре съобразявайте, както ви е удобно. Само не поглеждайте веднага към отговора.
Какво уморихте ли се, обършете челото и пробвайте отново.
Е, няма да ви измъчвам повече!
Отговор: илбур теп и теседавд с.

През Средновековието испанските механици са изобретили уред, който с успех се е използвал в продължение на десетилетия, за измъчване на грешниците.
Това устройство се е запазило до наши дни и редовно се използва днес.
Кое е това устройство?
Не са клади, клещи, колело, … Доста болезнено е.
Помислете малко. Малко трудно бихте се досетили.
Няма да ви измъчвам толкова много.
Ето и отговорът: етибъз ан енавиборп аз алдервс.

Погледнете равенството 23+2=1. Не е равенство ли? От гледна точка на математиката, наистина не е равенство, но има случай, в който това равенство е вярно.
Не мислете само за числа и цифри, а за нещо по-практично. Избегнете традиционното мислене и разсъждавайте малко нестандартно.
Не се отказвайте толкова лесно, напрегнете мозъка си.
Е, ако се предавате, спокойно можете да погледнете отговора.
Отговор: евосач аз сорпъв аватс отагок, онелъпзи е отовтсневар.

Айфеловата кула е построена през 1889 г. от известния инженер Густав Айфел. От самото начало, тя е предизвикала смесени чувства у парижаните. Много от тях са били убедени, че съоръжението разваля външния вид на града.
Една от най-ревностните противници на кулата бил Ги дьо Мопасан, които редовно призовавал да се премахне това уродливото архитектурно творение.
Независимо от това, авторът често отивал да обядва в ресторанта, разположен на кулата.
Защо ли го е правел?
Върл противник на съоръжението, да го използва за място, където да обядва, не ви ли се струва малко парадоксално?
Няма никава хитрина в това!
Не бихте се досетили за причината, ако не знаете какво е отговорил писателя, когато му задали въпроса:
– Защо обядвате тук?
Отговорът навярно ще предизвика усмивките ви, но в него има логика.
Отговор: „Аз обядвам тук, защото това е единственото място в Париж, от което не се вижда кулата“.

През Средновековието проектирали кръгли кули със спираловидни стълби.
Повечето от съоръженията са проетирани така, че човек, който се изкачва нагоре, през цялото време се обръщал на дясно.
За какво е било необходимо това?
Помислете за положението на нападателите и отбраняващите се.
Напрегнете си малко мозъка и не четете наготово отговора!
Отговор:
По време на битки в кулите често са се криели войници. Нападателите, изкачвайки се до тях, са били принудени да се придържат към парапета и да държат меча си в дясната ръка, което им пречело при схватка.