Навярно много от вас са забелязали, че преди влака да тръгне, машинистът „дава малко назад“.

Защо го прави?

Не сте ли се замисляли до сега? Тогава помислете малко? Защо наистина го прави?

Съобразете, какво е състоянието на вагоните преди тръгването на влака.

Трудна ли се оказа тази загадка. Мисля, че човек не е нужно да бъде машинист, за да съобрази.

Ако не сте успели да се досетите, не се отчайвайте, ще имате още възможности, за да покажете вашата находчивост и съобразителност.

А сега ето и …

Отговор: Това е необходимо, защото връзките между вагоните са много обтегнати. Ако в такова състояние локомотива потегли, той трябва да придвижи едновременно от мястото целия товар.

Ако се отслабят малко връзките между вагоните, те ще се ускорят едни други, без да предизвикат излишно натоварване на двигателите.

Емблемата на „Велкопоповицки Козел“, която е стигнала до наши дни, първоначално е била измислена и нарисувана, в годината на пускането на първата партида бира, от странстващ живописец от Франция. Рисунката е била в знак на благодарност за гостоприемството на град Велке Поповице.

„Велкопоповицки Козел“ се споменава в произведението на чешкия писател Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“.

„Те продължиха пътя си и едва след известно време иззад ъгъла на
дългата редица бараки отново се чу гласът на Водичка:
— Швейк, каква бира точат в „При чашата“?
И като ехо се понесе отговорът на Швейк:
— Велкопоповишка“.

През 1995, 1996, 1997, 1999. бирата е спечелила златен медал сред марки бира Pilsner на световното първенство, което се провежда в Чикаго.

Лидия много обичаше мъжа си. Надяваше се той да не ѝ изневерява, защото трудно щеше да го понесе.

За да провери дали Никола не тича по някоя друга, ѝ дойде на ум невероятна идея. И тя реши да действа.

Искайки да получи отговор на тревожещия я въпрос, Лидия написа следното писмо на мъжа си:

„Между нас всичко е свършено. Не виждам смисъл в по-нататъшния ни съвместен живот….“

Тя сложи писмото на масата и се скри под леглото, за да види как ще реагира Никола.

И ето мъжът ѝ се върна от работа. Лидия с нетърпение очакваше Никола да прочете писмото ѝ. Когато той свърши четенето, присегна се към телефона си и звънна:

– Здравей, скъпа, – каза Никола, – сега ще дойда при теб. Навярно тя е разбрала, че я лъжа и си е тръгнала. Този брак беше грешка. Ето я , дългоочакваната свобода. Нямам търпение да се видим. Чакай ме, идвам веднага.

Лидия бе в шок. Всичко друго. но не и това. Какво е станало? Тя не се помръдна известно време след като Никола тропна външната врата….. А след това заплака.

Тя успя да види как мъжа ѝ събра вещите си и си тръгна.

Лидия се показа от прикритието си. Тя бе тъжна и нещастна. Сълзите ѝ бяха направили бразди върху праха на лицето ѝ, който бе събрала под леглото.

Накрая дойде на себе си, въздъхна дълбоко и се огледа внимателно. На масата до нейното писмо, лежеше друго такова, само че адресирано до нея от Никола.

Лидия бързо го грабна и започна да чете:

„Глупавичката ми, следващия път, когато искаш да ми скроиш някой номер, първо се убеди дали краката ти не се виждат под леглото. Не плачи, отивам до магазина и скоро ще се върна. Обичам те“.

Има писмени доказателства, че М.В.Ломоносов е бил блестящ полиглот. Става въпрос за отговора му на въпроса: Какви езици владеете и до каква степен? Документа датира от 1760 г. и е написан собственоръчно от Ломоносов.

Тези езици, които знаел перфектно били отметнати с (x), те били 11 на брой. На много други езици Ломоносов четял без речник и можел напълно сносно да разговаря на тях и да ги разбира.

Ето списъкът им: Португалски, испански, френски (х), английски (х), ирландски, немски (х), холандски, датски, норвежки, шведски, италиански (х), полски (х), чешки, български, унгарски (х), монголски, фински, литовски, ливонски, чухонски, румънски, иврит  (х), гръцки (х), словенски (и), турски, татарски, сръбски, пермски, руски (х).

Друг известен полиглот е Лев Николаевич Толстой. Той е знаел 15 езика, включително английски, френски и немски съвършено, лесно четял на полски, чешки и италиански. В допълнение, той е знаел, гръцки, латински, татарски, украински и църковно-славянски, а също е изучавал холандски, турски, иврит, български и много други езици.

Имате два привидно идентични пръта. Един от тях е магнит.

Възможно ли е, без да се използват допълнителни прибори или други метални предмети, да се определи кой от прътите е магнит?

Сега е ваш ред. Ще ви подскажа малко. Помислете внимателно, къде напрежението е максимално? Това може да ви помогне да експериментирате с двата пръта.

Не се отчайвайте, ако не сте се досетили. Ето ви и ….

Отговор: Магнитът има максимална стойност на магнитното напрежение в краищата си, а в центъра тя е нула. Ако съедините двата пръта под формата на буквата „Т“ и те се „прилепват“ един към друг, магнитен е този, който докосва другия с края си.